Шутът на кралицата

Беше лоша брачна нощ и неприятна първа брачна утрин и се случи така, че те не излязоха цял ден, а си останаха у дома, и този ден не можахме да се любим, нито на следната нощ, нито пък на по-следващата.

Само след няколко дни вече се бях научила да лежа като камък под съпруга си, а той се беше научил да получава удоволствие мълчаливо и възможно най-бързо. Само след няколко седмици вече се любехме колкото бе възможно по-рядко. Ранното обещание на онази нощ на кораба, която бяхме прекарали в правене на любов, и която ме беше оставила замаяна от задоволено желание, не можеше да бъде търсено или изпълнено в спалня, където подслушваха четири любопитни жени.

Започнах да се мразя заради надигането на желанието си и последвалото смущение, че ще ни чуят. Беше ми непоносимо да знам, че всяка дума, която изричах, всеки затаен дъх, дори звукът от целувката ми, можеше да бъде чут от критични, застанали нащрек подслушвачи. Присвивах се при мисълта, че неговите сестри знаеха, че го обичам, трепвах при мисълта, че са толкова отблизо запознати с нещо, което трябваше да бъде съкровено, само наше. Първата сутрин, след като най-сетне се бяхме любили, когато Даниел слезе долу, долових погледа, който му хвърли бързо майка му. Беше поглед, изразяващ пълно притежание, както фермер може да гледа някой як бик за разплод. Беше чула приглушения ми вик на наслада предишната нощ и беше възхитена от мъжеството на сина си. За нея аз не бях нищо повече от крава, която скоро трябва да носи в утробата си теле, заслугата за всичко беше на сина й, славата на основателка на фамилия щеше да се падне на нея.

След това внимавах да не слизам долу по същото време като Даниел. Чувствах се като обгорена от блесналите погледи на сестрите му, които се стрелкаха бързо от неговото лице към моето и обратно, сякаш за да разчетат как приглушените думи и ласки, които си бяхме разменили през нощта, ни бяха преобразили в съпруг и съпруга. Ставах преди другите и слизах долу, като полагах подпалките върху снощните въглени, и слагах кашата за закуска да се вари, или чаках, докато той вече беше закусил и излязъл.

Когато слизах късно, сестрите му се мушкаха и си шепнеха.

— Виждам, че още спазваш същите часове като в двора — каза веднъж злобно Мери.

Майка й направи жест с ръка да я накара да млъкне.

— Остави я на мира, ще има нужда от почивка — каза тя.

Бързо я стрелнах с поглед: за първи път ме защитаваше от хапливия език на Мери — а после проумях, че не защитаваше мен, Хана, Дори не и съпругата на Даниел — сякаш всичко, което принадлежеше на Даниел, бе осветено от блясъка, който хвърляше той върху това домакинство — защитаваше ме, защото се надяваше, че очаквам дете. Тя искаше ново момче, още едно момче за Дома Израилев, още един малък Д’Израели, който да продължи рода. И ако можех да го родя скоро, докато тя беше още млада и дейна, тя щеше да го възпита като свой син, в собствената си къща, под свой надзор и да казва гордо: „малкото момче на сина ми, на моя син, доктора, нали знаете“.