Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Какво пък, харесва ми — съгласи се Келнмиир. — Във всеки случай, дори да успеем да се промъкнем незабелязано на територията на Шатер, пак ще търсим доста дълго пленниците. Аз се считах за нелош специалист в областта на менталната магия, но шатерци са достигнали истински върхове. Така че няма откъде да съберем информация — той погледна изразително към Стил. — Ще можеш ли да ни помогнеш?
Стил леко се сви под погледа на червените очи на вампира.
— Ще опитам. В момента сме на няколко часа път пеша от зоната за сигурност на Шатерския халифат — той разчисти земята пред себе си и започна да рисува с пръст схематично изображение. — За разлика от форт Скол, тук зоната не е няколко стотин крачки, а огромно, напълно открито равно пространство, наблюдавано от всички страни от множество кули. Всички сгради в града са едноетажни, за сметка на това надолу продължават десетки етажи. Формата на сградите наподобява пирамида, основната част от която се намира под земята. Между другото, по цялата територия на Зекхар също има множество кули.
— Нищо ново не ни казваш — недоволно каза Велхеор.
Той явно говореше за себе си, защото аз това определено го чувах за първи път.
— Всички пленници ги държат на най-долните подземни етажи на централните сгради на града — продължи Стил. — Там са и помещенията за изтезания. Знам как да отида там, но не мога да си представя как ще се мине през многобройната охрана. Както вече казах, шатерци на практика не се движат по повърхността — там всичко се вижда като на длан от кулите и да отидеш някъде незабелязано е абсолютно невъзможно. Вариантът е да отидем през подземията, но сами разбирате, че подземните тунели се контролират още по-лесно…
Всичко, което Стил каза след думата „изтезания“, възприех като през мъгла. Достатъчно беше само да си представя, че някой причинява болка на Алиса, и пред очите ми падна червена пелена, а слепоочията ми запулсираха от притока на кръв.
— Помещения за изтеза-ания — проточи Велхеор, сякаш нарочно за да издевателства над мен. — Каква прелест. Непременно трябва да минем през тях.
— Здравейте всички — раздаде се отгоре гласът на Итания.
Застанала на върха на оврага, тя обходи нашата компания с презрителен поглед и попита:
— Каква е тази тълпа?
— Спасители — ехидно поясни Велхеор. — Не е ли очевидно?
Итания беше във все същата елегантна черна рокля, но когато слезе при нас стана ясно, че ръстът й значително е намалял. Ако преди тя бе висока почти колкото мен, сега едва стигаше до гърдите ми.
— Ъ-ъ-ъ… какво е станало с теб? — попитах предпазливо.
— Огномила се е — поясни Келнмиир.
Съдейки по непроницаемите погледи на Стил, Ейнджъл и нисшите вампири, и те, също като мен, чуваха тази дума за първи път в живота си.
— Какво означава това?
— Това означава, че да се бяга из подземията е много по-лесно, когато не си блъскаш главата в тавана — недоволно обясни вампирката и отмъстително добави: — Скоро ще разберете за какво става дума. Влизаме под земята и ме следвате. Хората там са пленници, а вие тук пикник си правите.
Бях наясно, че вампирката просто се подиграва, но въпреки това скочих от земята като опарен.
— Готов съм — казах бързо.
— Вие четиримата оставате тук — каза Итания, бегло поглеждайки към спътниците ми.
— Този е водачът ни — каза й Келнмиир и посочи към Стил.
— Добре — веднага се съгласи вампирката. — Но останалият баласт нека ни чака в оврага и да не мърда оттук.
Този път Ейнджъл не започна да мърмори, а мълчаливо се съгласи със заповедта на вампирката. Всъщност и според мен той вече беше насъбрал достатъчно приключения по време на нашия поход през Прокълнатите земи. За неподготвен човек общуването с Велхеор и Келнмиир също можеше да се счита за сериозно изпитание. Мисля, че дори започвах да уважавам сина на Митис за това, че стигна толкова далеч заради приятелите си. Но ако три Висши вампира ти казват, че трябва да стоиш в оврага и да чакаш, най-добре е да ги послушаш — този урок Ейнджъл явно беше усвоил. А на нисшите вампири им предстоеше да ни помагат в прекарването на спасените пленници през Прокълнатите земи, без енергията „вамп“ тази задача можеше значително да се усложни, което означаваше, че бяха твърде ценни.