Империя в черно и златно

В служебна стаичка близо до килиите имаше неколцина тъмничари, но Тисамон беше избързал пред групата и когато го настигна, Тиниса можа само да прониже с рапирата си последния, който панически се опитваше да увеличи разстоянието между себе си и богомолкородния. Тисамон стоеше в стаичката зад маса, отрупана с карти за игра и дребни монети, а по пода наоколо му се валяха трупове — досущ като в някоя колегиумска дърворезба, изобразяваща пагубните последици от хазарта. Въпреки доброволното си и във висша степен охотно участие в настоящата мисия, Тиниса изтръпна. Сцената й подейства отрезвяващо с количеството кръв, което вече се беше проляло, и другото, което предстоеше да се пролее тази нощ.

Чисис ги настигна, а Тото ги разблъска запъхтян и се хвърли към първата заключена врата, не с неповратливия шперц, а с връзка ключове, която беше взел от убит тъмничар.

— Не, по-нататък — опита се да го спре минасецът. — Тя е по-надолу по коридора.

— Ще го направим по моя начин — обясни търпеливо Тото. — Не съм дошъл тук заради вашата водачка.

Чисис оголи зъби и Тиниса видя как кокалчетата на ръката му побеляват от напрежение върху дръжката на кинжала. Застана до Тото, така че Чисис да я вижда — нея и намеренията й. В същото време и донякъде с изненада се улови, че търси с поглед Ахеос.

Молецоидът поклати леко глава.

— По-навътре — каза той и отново млъкна като риба. Тото сгърби инатливо рамене и отвори вратата на първата килия. Вътре откриха дрипав бръмбаророден от минаската порода, мъж на средна възраст със сивееща коса и изпито от грижи лице.

— Излизай — каза му Чисис. — Излизай и си вземи оръжие от стаята на тъмничарите ей там. — Затворникът се поколеба само за миг, после изпълни мълчаливо нареждането.

Без да каже и дума, Тисамон се върна при подножието на стълбите и зачака. Тиниса знаеше, че инстинктите му не го лъжат. Скоро щяха да дойдат още войници. Досега бяха извадили късмет, но гарнизонът на Мина беше голям, а казармите — близо до двореца. Усетеше ли някой какво става в подземията, тук щяха да се изсипят толкова въоръжени осоиди, че да затлачат напълно пътя им за отстъпление. Тиниса хвърли поглед на Тисамон и въздъхна вътрешно. Ето че двамата отново бяха синхронизирали мислите и действията си. Направо не беше за вярване. „Преди нощта да е свършила, те чака изненада, баща ми. Не можеш вечно да ме избягваш.“

Тото се бореше трескаво с петата врата. Усилията му с предишните вече бяха увеличили числения им състав с попълнение от окъсани, решени на всичко минаски мъже и жени, които стискаха мечове и кинжали от стаята на тъмничарите и чакаха по-нататъшни указания.