Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Воинът хвърли юздите на Ерик и на бегом се отправи към дьо Лунвил и Калис.
— Идват зеленокожите.
— Къде са? — попита дьо Лунвил.
— Долу на пътя. Голям патрул, може би са двайсетина. Не изглежда да бързат.
— Кажи на хората да стоят спокойно — каза Калис, като помисли. — Искам да изглеждаме нащрек, но не искам да будим подозрения.
Ерик предаде заповедта, отведе коня на новодошлия до коневръза и нареди да разходят запотеното животно, за да се поохлади, да го изтрият добре и да му дадат храна.
Върна се навреме, за да види хората отново на нормалните си места, но забеляза, че всички държат оръжието си подръка и повечето изглеждат напрегнати. Тръгна покрай тях и тихо казваше на всеки:
— Спокойно, отпусни се. Скоро ще разберем дали ще си имаме неприятности.
Минаха още двайсет бавни и мъчителни минути, докато се появи първият сааурец. Ерик разглеждаше зеленокожите внимателно, защото предния път беше доста зает да се бори за живота си, за да огледа външния им вид. Ру, който стоеше до него, подметна:
— Ама са големи грозници, нали?
— Може и да си прав, но са отлични ездачи въпреки невероятните си фигури.
Сааурците яздеха отпуснали дългите си крака и се държаха на седлата леко, като че ли бяха прекарали върху тях живота си. Всеки конник имаше къс лък, закачен отзад на седлото. Ерик изрече мълчалива молитва и си даде сметка, че противниците им от предишния отряд, с който се бяха сблъскали, предпочитаха да кръстосат оръжие, а не да обстрелват отдалеч. Повечето имаха кръгли щитове, направени от кожа, опъната върху дърво, белязани със символи, които Ерик не познаваше. Водачът им имаше шлем, украсен с конска опашка в бледосиньо, стегната от голям обсидианов пръстен, прикрепен към задната част на шлема. Другите имаха обикновени метални шлемове с широки странични предпазители и пластинки, защитаващи носа. Когато се появи и последният конник, Ерик бързо ги преброи. Бяха двайсет, следвани от още четири коня, натоварени с багаж.
Стигнаха до лагера, спряха и водачът извика:
— Къде е Нахут?
Говорът му беше плътен и наподобяваше на ръмжене, но все пак се разбираше. Дьо Лунвил с шлем, който почти скриваше очите му, се приближи към другата страна на моста и извика:
— Какво има?
— Какво трябваше да докладваш?
Калис беше мислил за това и беше инструктирал всеки човек, с изключение на новите от отряда на Нахут, какво трябва да отговори.
— Бяхме нападнати от хора, които се опитваха да слязат надолу по пътя. Отблъснахме ги и ги подгонихме обратно към планините.
— Какво! — ревна водачът на сааурците. — Беше ви наредено да пратите вестоносец, ако откриете онези, които искат да се измъкнат от планините.
— Изпратихме — извика дьо Лунвил, като се мъчеше да се направи на ядосан. — Да не искате да кажете, че не е стигнал до вас?
— Нищо не казвам — викна ядосаният сааурец. — Кога се случи това?
— Преди седмица!
— Седмица! — Сааурецът викна нещо и половината от отряда му се заизкачва по пътя.
— Имаме нужда от провизии — каза водачът. — Ще оставите поста и ще се върнете при войската. Не съм доволен.
— А аз се хващам на бас, че съм още по-недоволен, че сте пропуснали куриера! — кресна дьо Лунвил. — Лично ще отида при генерал Фадавах!
— Да, и той ще те чука, понеже си пръв хубавец — изръмжа офицерът и Ерик изведнъж се отпусна. Ако сааурецът се готвеше за бой, едва ли щеше да говори така. Който и да беше този офицер, той бе приел, че дьо Лунвил е Нахут.
— Някакви проблеми с джиланците?
— Не — избоботи сааурският офицер. — Нашите конници прогониха малките космати човечета към планините на север. Ездата ще бъде спокойна, може даже да спите на седлата. — Той мина по мостчето и тежестта на огромния му кон накара частите да изскърцат тревожно, но все пак съоръжението издържа, макар че леко се огъна. Ерик отправи безмълвна благодарност, че спускащата се врата издържа първото си сериозно изпитание. И беше доволен, че няма да е тук, когато сааурците отново я използуват.
— Разваляй лагера! — извика дьо Лунвил. — Искам всеки мъж да е на коня си за десет минути!
Ерик забърза, както и всички останали, защото разбираше, че колкото повече се въртят около сааурците, толкова повече нараства възможността някой да изпусне нещо и да започне битка. Побърза към палатката си заедно с Ру и откри Биго и Луис, които вече събираха багажа.
— Ру — каза Ерик, — вземи и моята торба. Ще ида да хвърля едно око на хората на Нахут.
Ру не изруга Ерик за допълнителната работа, а само рече: