Спомен за светлина

Егвийн сграбчи Гавин и го дръпна настрани от командната палатка, щом усети преливането вътре. Лелейн извика и се хвърли на земята в другата посока.

Жените на Шара реагираха на преливането мигновено. Земята под палатката изригна и я унищожи с взрив от смазваща сила. Плат, камъни и буци пръст се разлетяха във въздуха.

Гавин издърпа Егвийн зад една обърната кола. Присвиха се там, макар че по дървото пробягваха пламъци и земята пред тях гореше. Топлината беше мъчителна, но поносима.

Егвийн затърси с поглед Лелейн. Или… Светлина! Сюан и Брин бяха в онази палатка, с Юкири и още много от командния щаб.

Огънят се сипеше над лагера и раздираше земята. Шараите поразяваха при всяко движение.

- Приготви се да бягаме - каза Гавин. - Щом огънят спре или поне намалее.

Пламъците започнаха да гаснат, но точно тогава конници в бронята на Шара нахлуха с рев в лагера. Насочваха лъкове към всеки, когото видеха, и свалиха десетки. А после пехотата настъпи в лагера в стегнати редици.

Егвийн не виждаше никаква възможност да се измъкнат. Гавин я издърпа още назад, забърса саждите от лицето си и й даде знак да не мърда, а след това загърна и двамата с наметалото си на Стражник. В този пушек може би нямаше да ги видят.

Сърцето й се разтуптя бясно. Гавин притисна нещо до лицето й - мокра кърпа. Друга постави на лицето си и задиша през нея. Егвийн едва можеше да диша. Войниците бяха толкова _близо_.

Един от тях се обърна към колата и присви очи, но като че ли не видя нищо. Свойството на наметалото да променя цветовете си ги правеше почти невидими, стига да внимаваха да не се движат.

„Защо и аз нямам такова наметало? - помисли тя ядосано. - Защо трябва да са само за Стражници?”

Копнееше да прегърне Извора, да направи нещо. Да хвърли огън и мълнии срещу тези нашественици. Все още имаше ша-ангреала на Вора. Можеше да…

Потисна тази мисъл. Бързата реакция на преливащите издаваше, че следят за Айез Седай. Ако за миг посегнеше към Силата, щяха да я убият преди да успее да избяга. Сгуши се до Гавин под наметалото с надеждата, че никой от преливащите шараи няма да мине толкова близо, че да усети дарбата й. Можеше да я прикрие със сплит, но първо трябваше да прелее, за да го използва. Не смееше да опита.

Криха се така повече от час. Ако облачната покривка не беше толкова плътна и не загръщаше земята в пълен сумрак, със сигурност щяха да ги забележат, с наметалото или без него. В един момент, когато няколко от войниците на Шара изляха бурета вода върху купа дърва, за да изгасят пламъците, Егвийн едва не извика.

Боеше се от най-лошото. Преливащите жени на Шара и голяма част от армията им тръгнаха бързо през лагера към бойното поле.