Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин се доближи до вратата и я затвори. После пъхна ръце в джобовете на кожените си панталони, сякаш се опитваше да спазва дистанция – в противен случай можеше пак да се залепи за Блей.
„Шибани джобове”, помисли си Блей и едва доловимо намести възбудения си член.
- Какво има? – попита той.
- Знам, че си ходил при Пейн.
Произнесе думите бавно и ясно, и Блей изпита неудобство. Отмести погледа си от неговия и закрачи из стаята.
- Спасил си бременността, - заяви Куин, а в гласа му се четеше както успокоение, така и страхопочитание.
- Значи тя все още е добре?
- Ти спаси...
- Пейн го направи.
- Сестрата на Ви каза, че никога не би ѝ хрумнало да опита, докато ти не си отишъл при нея.
- Пейн има страшен талант...
Внезапно Куин закрачи към него – солидна планина от мускули, през която не може да преминеш. Пресегна се и погали бузата на Блей.
- Ти спаси дъщеря ми.
Настъпи неловко мълчание и Блей знаеше, че трябва да каже нещо. Да… бе на върха на езика му. Точно…
Мамка му. Под погледа на Куин не можеше да си спомни дори собственото си име. Блейсокс? Блеклок? Блабърфокс? Как беше, по дяволите…
- Ти спаси дъщеря ми, - прошепна отново Куин.
По-късно Блей щеше да съжалява за думите, излезли от устата му в този момент, защото бе много важно да запази някаква дистанция, ако искаше секса между тях да продължи. Но така свързани, вплели погледите си, той се почувства безсилен и каза истината.
- Как да не опитам… след като гледах как те убива. Не можех да стоя със скръстени ръце – трябваше да опитам нещо. Каквото и да е.
Куин затвори бавно очи. А после се загледа в Блей, изпивайки го с поглед.
- Винаги си насреща, когато имам нужда от помощ, нали?
Горчивата истина прониза гърдите на Блей - мъжа щеше да създаде семейство с някой друг, с жена, с Лейла. Усети, че това бе неговото проклятие. Той отпусна прегръдката си и се отдръпна от Куин.
- Ами, надявам се, че това...
Преди да довърши изречението, Куин отново застана пред него, а разноцветните му очи горяха.
- Какво? – попита Блей.
- Дължа ти… всичко.
По някаква причина го заболя от думите. Може би защото след годините опити да се отдаде на другия мъж, сега най-после получи признателност задето му помогна да има дете с някой друг.
- Все тая, и ти щеше да направиш същото за мен, - отвърна грубо той.
И макар да прозвуча уверено, вътрешно не изпитваше същата сигурност. Ако някой го нападнеше, Куин със сигурност щеше да му се притече на помощ. Все пак чепатото копеле обичаше да се бие и естествено се държеше като герой – и това нямаше нищо общо с Блей. Може би точно затова изпитваше онази празнина. Всичко трябваше да става, както Куин искаше. И приятелството им. И дистанцията помежду им. Дори и секса.
- Защо ме гледаш така? – попита Куин.
- Как?
- Сякаш съм непознат.
Блей разтърка лицето си.
- Извинявай. Нощта беше дълга.
Настъпи дълго, напрегнато мълчание, и той усещаше единствено втренчения поглед на Куин.
- Ще вървя, - каза след малко боеца. – Предполагам, че исках само… да. Както и да е.
Звука от кубинките, приближаващи се към вратата, накара Блей да изпсува...
На вратата се почука силно само веднъж: някой от братята. Гласът на Рейдж проникна през стените.
- Блей? Тор свика среща, за да се огледа мястото на срещата за утре вечер. Знаеш ли къде е Куин?
Блей погледна към мъжа в другия край на стаята.
- Не, не знам.
„Да го вземат дяволите”, помисли си Куин, когато ги прекъснаха. Въпреки че разговорът им бе приключил още преди това.
Добрата новина беше, че поне Рейдж не нахлу в стаята. Блей със сигурност предпочиташе да не ги виждат заедно в стаята му. Холивуд приключи с:
- Ако го видиш, му кажи, че ще се съберем в пет часа. Напълно ще го разбера, ако предпочете да остане с Лейла.
- Разбрано, - отвърна Блей с мъртвешки глас.
Когато Рейдж отиде до съседната стая и почука на вратата на Зи, Куин разтърка лицето си. Нямаше идея какво минаваше през главата на Блей, но начина, по който сините очи се взираха в него, го накара да се почувства все едно е видял призрак да минава над гроба му.