Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Чуй! — замоли старецът. — Той извика още веднъж. Той е още жив. Спаси го, Хейлинг, спаси го!
Другият се усмихна пак, но остана неподвижен като статуя.
— Аз ти сторих голямо зло — изкряска старецът, като падна на колене и сключи ръце, — отмъсти си! Вземи ми всичко, вземи ми живота; хвърли ме във водата и доколкото човешката природа позволява, ще умра без съпротива, без да ми трепне ни ръка, ни крак. Стори това, Хейлинг, стори го, но спаси момчето ми, то е толкова младо, не бива да умре!
— Слушай — отвърна новодошлият, като сграбчи свирепо стареца за китките. — На мене ми трябва живот за живот: ето ти вече един! Моето дете умря пред очите на баща си от много по-мъчителна и болезнена смърт, отколкото смъртта, която среща сега, докато говоря, този младеж, оклеветил достойната си сестра. Ти се изсмя — изсмя се в лицето на твоята дъщеря, когато смъртта вече я бе докоснала, тогава се смееше на нашите страдания. А какво ти е мнението сега? Гледай там, гледай!
С тези думи новодошлият посочи към морето. Приглушен стон замря на повърхността: последната отчаяна борба на загиващия раздвижи за няколко секунди набраздената водна повърхност, после мястото, гдето той бе потънал в ранния си гроб, не можеше да се различи сред морската шир.
Три години бяха минали, когато непознат джентълмен слезе от собствения си екипаж пред вратата на един лондонски адвокат, доста известен на времето като човек без особено големи скрупули при упражнение на професията си, и поиска свиждане по много важна частна работа. Макар и явно още млад, лицето му бе бледо, измъчено и мрачно; и не бе необходима острата наблюдателност на деловия човек, за да си даде сметка още от пръв поглед, че болести и страдания бяха сторили повече за изменение на общия му вид, отколкото единствено ръката на времето би сторила в двойно по-дълъг от неговия живот.
— Бих искал да се заемете с един правен въпрос, който ме засяга — рече непознатият.
Адвокатът се поклони раболепно и хвърли поглед върху големия пакет, що джентълменът носеше в ръката си. Посетителят долови този поглед и продължи.
— Работата не е обикновена — рече той — и тези книжа стигнаха до моите ръце след дълги усилия и ми струваха скъпо.
Адвокатът погледна още по-любопитно към пакета, а посетителят, отвързвайки връвта, разкри цял куп полици с преписи за тяхното изпълнение и други документи.
— По тези книжа — рече клиентът — вие ще разберете, че човекът, чието име е записано в тях, е взел големи парични суми през последните няколко години. Съществувала негласна спогодба между него и хората, в чиито ръце те бяха първоначално — и от които аз постепенно ги откупих всичките на тройно, дори четворно по-голяма цена от номиналната им стойност, — че щели да възобновяват полиците от време на време в продължение на известен период. Но тази спогодба не е вписана никъде. Той напоследък е претърпял големи загуби; а тези дългове, струпани върху му отведнъж, ще го сринат със земята.
— Сумата възлиза на хиляди и хиляди лири — рече адвокатът, преглеждайки набързо книжата.
— Да — отвърна клиентът.
— Какво трябва да направим? — запита деловият човек.
— Какво ли? — злобно пламна отведнъж клиентът. — Приведете в изпълнение всяка буква на действуващия закон, всяка уловка, що находчивостта може да измисли, а подлостта да извърши; и честни, и нечестни средства; позволеното насилие на правосъдието, подсилено от цялата хитрост на най-изкусните хора, боравещи със закона. Искам да го видя как умира от мъчителна бавна смърт. Разорете го, сложете ръка на всичките му земи и имущество, изпъдете го от неговата къща и дом, закарайте го на стари години да умре като просяк в затвора за длъжници.
— Но разноските, драги сър, разноските за всичко това — възрази адвокатът, след като се опомни от мигновеното си учудване. — Ако на ответника му е плитък джобът, кой ще плати разноските, сър?
— Кажете каквато и да е сума — рече посетителят, чиято ръка тъй силно трепереше, че едва държеше писалката, що бе сграбчил, докато говореше, — каквато и да е сума, и ще я получите. Не бойте се, кажете, човече: няма да ми се стори много, само да достигнете моята цел.
Адвокатът наслуки каза една голяма сума, като необходим аванс, що би го предпазил от възможна загуба; но по-скоро с намерение да се увери дали клиентът му е склонен да иде тъй далеч, отколкото с надежда, че искането му ще бъде действително удовлетворено. Посетителят попълни чек за цялата сума до своя банкер и си отиде.