Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Още ли? — повтори Флорънс.
— Ни най-малко — отговори капитанът, като целуна желязната си ръка, — а преди да почна да се бои, радост моя, Уол’р вече ще е изпратил вест до дома от острова или пък от някое пристанище и всичко ще бъде наред и в изправност. А колкото до стария Джилс — с тържественост заяви капитанът, — аз ще го държа здраво и няма да го оставя, докато смъртта ни раздели, а сега, когато вихрите духат, духат, духат — разлистете катехизиса — вмести в скоби капитанът — и там ще срещнете този израз — ако за стария Сол Джилс е утеха да чуе мнението на един стар моряк, който има достатъчно акъл, за да се справи с всякакъв вид работа, изпречила се борд до борд, и на когото едва не са му счупили главата по време на чиракуването, и чието име е Бънсби, този човек ще му изложи такова мнение в собствената му гостна, което ще го зашемети. Да! — хвалебствено добави капитан Кътъл. — Така ще го зашемети, все едно, че си е ударил главата във вратата.
— Нека да заведем този джентълмен при него и да го чуем какво ще каже! — извика Флорънс. — Няма ли да дойдете с нас сега? Чака ни карета.
Капитанът отново се чукна с ръка по главата и погледна объркано. В този момент се случи нещо поразително. Вратата се отвори без всякакво предупреждение и както изглежда, от само себе си, и въпросната твърдо колосана шапка прекоси стаята подобно птица и се приземи в краката на капитана. След това вратата се хлопна така рязко, както се бе и отворила и не последва никакво обяснение на това чудо.
Капитан Кътъл вдигна шапката си и като я поогледа с любопитство и задоволство, започна да я търка в ръкава си. Докато вършеше това, капитанът се взря внимателно в посетителките си и каза шепнешком:
— Разбирате ли, аз щях да се отправя с пълна пара към Сол Джилс вчера, а също и тази сутрин, но тя… тя я взе и не ми я даваше. Такава е накратко цялата история.
— Кой стори това, за бога? — попита Сузан Нипър.
— Стопанката на дома, скъпа моя — отвърна капитанът с хриплив шепот, правейки знаци да говорят тихо. — Разменихме си няколко думи относно миенето на дъските на тая палуба тук и тя… накратко — добави капитанът, като погледна към вратата и облекчено въздъхна — ми отне свободата.
— Ох! Бих искала с мен да си има работа! — каза Сузан и почервеня от възбуда. — Ще я науча аз!
— Смятате ли, че ще можете, скъпа моя? — попита капитанът, като поклати глава недоверчиво, но отчаяната храброст на решителната хубавица явно го преизпълни с възхищение. — Не зная. Плаването е трудно. Не е лесно да се справи човек с нея, скъпа моя. Разбирате ли, никога не може да се предвиди какъв курс ще поеме тя. В даден миг надува платна, а в следващия се насочва към теб. А когато я прихванат… — каза капитанът и по челото му изби пот. Само с подсвиркване той би могъл достатъчно красноречиво да довърши изречението си, така че капитанът плахо подсвирна. После пак поклати глава и обзет отново от възхищение към безумната смелост на мис Нипър, колебливо повтори:
— Смятате ли, че ще можете, скъпа моя?
Сузан отвърна само със сдържана усмивка, която обаче изразяваше такова предизвикателство, че не се знаеше докога капитан Кътъл би могъл да я съзерцава очаровано, ако разтревожената Флорънс отново не предложи да се отправят незабавно към пророка Бънсби. След това напомняне за дълга му капитан Кътъл решително нахлупи твърдо колосаната си шапка, грабна един нов бастун на бучки, с който бе заменил предишния, подарен на Уолтър, и като предложи ръка на Флорънс, се приготви да си пробие път през вражеската обсада.
Оказа се обаче, че мисис Макстинджър вече бе променила курса си, както по думите на капитана тя често правела, и бе поела в съвсем различна посока. Когато слязоха долу, те видяха, че тази образцова жена тупа пред входната врата изтривалките, а Александър, все още седящ на паважа, едва се мержелееше сред облаците прахоляк. Мисис Макстинджър така бе погълната от домашните си занимания, че когато капитан Кътъл и посетителките му минаха покрай нея, тя затупа още по-силно и не показа нито с дума, ми с жест, че е забелязала появата им. Капитанът бе толкова доволен от това благополучно измъкване — макар че изтупването на изтривалките му подействува като силна доза емфие и той се разкиха, докато му протекоха сълзи, — че не можеше да повярва на късмета си и докато изминат разстоянието от вратата до каретата, той току поглеждаше през рамо, явно опасявайки се от евентуално преследване от страна на мисис Макстинджър.