Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Тръгнаха надолу по склона на долчинката, после нагоре по срещуположния склон.
— Близо ли са? Колко е далече… тази къща?
— Нито хрътките, нито къщата са наблизо — каза Бинабик. — Е, аз ще потичам с теб веднага щом Куантака започне да се изморява. Кикасут! — изруга той. — Как ми се иска да имахме кон!
— И на мен! — изпъхтя Саймън.
Продължиха на изток, все по-навътре в гората. Докато изкачваха хълмчета и се спускаха в каменисти долчинки, лаят на хрътките зад тях заглъхваше за дълго, после отново се появяваше по-силен. Бинабик удържа на думата си — скочи от Куантака, когато вълчицата започна да отпада, и затича до Саймън: правеше по две крачки срещу една на момчето и пуфтеше тежко през оголените си зъби.
Към обяд спряха да пийнат вода и да починат малко. Саймън откъсна няколко ивици от опаковката на нещата си, за да превърже покритите си с пришки крака, после подаде вързопите на Бинабик, за да ги сложи в торбата. Не можеше да понася да се люлеят около бедрата му, докато тича. Когато изгълтаха и последните капки вода от меха, шумът от преследвачите се чу отново. Този път лаят на хрътките бе толкова близо, че двамата веднага се впуснаха в бяг.
Скоро започнаха да се изкачват по дълго възвишение. Земята ставаше все по камениста и даже дърветата сякаш смениха вида си. Докато се препъваше по стръмния склон, Саймън усети как горчивото чувство на поражението пълзи по тялото му като отрова. Бинабик му бе казал, че няма да стигнат до къщата на тази Гелое преди късния следобед, а те вече губеха състезанието, макар слънцето още да не бе превалило пладне. Лаят на преследвачите им не отслабваше, дори стана толкова силен, че Саймън се зачуди откъде кучетата намират дъх да тичат и да лаят едновременно. Какви хрътки бяха това? Сърцето му туптеше по-бързо от сърцето на птичка. Скоро той и тролът щяха да се изправят лице в лице с преследвачите си. От тази мисъл му прилоша.
Най-после през дървесните стволове се видя ивица небе: върхът на склона. Куантака, която тичаше пред тях, внезапно спря и изви — рязък висок звук, който излезе дълбоко от гърлото й.
— Саймън! — изкрещя Бинабик и се хвърли в краката на момчето изотзад, така че то се прекатури на земята. Когато миг по-късно пред очите му просветна, лежеше, подпрян на лакти, и гледаше от една напукана скала надолу към дълбокия каньон. Няколко скални отломъка се отчупиха и полетяха покрай отвесната стена към далечните зелени върхове на дърветата долу.
Лаенето приличаше на пронизителния звук на медни бойни тръби. Саймън и тролът се отдръпнаха пълзешком от ръба на каньона и се изправиха.
— Виж! — прошепна Саймън, без да обръща внимание на разранените си ръце и брадичка. — Бинабик, виж! — И посочи надолу отвъд дългия склон, който току-що бяха изкачили, над зеления килим на дърветата.
Като прекосяваха полянките и изчезваха сред дърветата, на много по-малко от половин левга от тях се движеха малки бели петънца — хрътките.
Бинабик взе тояжката си от Саймън и я раздели на две половини. Изсипа стреличките си и подаде единия й край — този с ножа — на Саймън.
— Бързо — каза тролът. — Отрежи си някой клон и си направи тояга. — Ако трябва да умрем, ще продадем скъпо живота си.
Гърленият лай на кучетата огласяше хълма и навяваше мисълта за обкръжение и смърт.
25. Тайното езеро
Саймън режеше трескаво, навел клона с тежестта на тялото си; ножът се хлъзгаше в треперещите му пръсти. Беше загубил доста скъпоценни секунди, докато намери клон, който го задоволяваше — колкото и смешно средство за защита да бе това, — а всяка секунда приближаваше хрътките. Клонът, който най-после отряза, беше дълъг колкото ръката му и с чвор от едната страна, където се бе откършил друг клон. Тролът тършуваше из торбата си, сграбчил с едната си ръка Куантака за врата.
— Дръж я! — извика той на Саймън. — Ако я пуснем, ще атакува преждевременно. Ще я увлекат надолу и бързо ще я убият.
Саймън коленичи, обгърнал с ръка широката шия на вълчицата. Тя трепереше от възбуда и сърцето й тупкаше под ръката му. Сърцето на Саймън биеше със същата скорост — всичко това му изглеждаше съвсем нереално! Сутринта двамата с Бинабик си седяха спокойно до огъня, а сега…
Лаят на глутницата се усилваше; хрътките извираха на хълма като термити, нападащи паднало на земята птиче гнездо. Куантака се хвърли напред и увлече Саймън, който падна на колене.