Престолът от драконова кост

— „Тогава Джон на свой ред застанал над болезнено уязвения Камарис и му казал: «Имаш да учиш много уроци, ала ти си смел и благороден мъж. Ще се отнеса с баща ти, както подобава на сана му, и ще се погрижа добре за твоя народ. Надявам се, че в замяна на това ще усвоиш първия урок — този, който ти дадох днес, а той е: Честта е хубаво нещо, ала тя е средство, а не крайна цел. Един мъж, който умира от глад заради честта си, не помага на своето семейство, един крал, който се хвърля върху меча си, заради честта, не спасява кралството си». Когато Камарис се съвзел, бил толкова впечатлен от своя нов крал, че от този ден станал най-верния му последовател“.

— Защо ми прочете това? — попита Саймън. Чувстваше се доста засегнат от задоволството на Бинабик, докато тролът четеше за нечестните трикове на най-великия герой в родината на Саймън… И все пак това бяха думи на Моргенес и когато човек се замислеше, те правеха крал Джон да изглежда по-реална личност, а не като мраморната статуя на свети Сутрин, която събираше прах на катедралната фасада.

— Стори ми се интересно — усмихна се дяволито Бинабик. — Не, не е това причината — обясни бързо той, като видя, че Саймън се намръщи. — Всъщност исках да си вземеш поука и си помислих, че Моргенес може да постигне това по-лесно от мен.

— Ти не искаше да изоставиш мъжете от Римърсгард и аз разбирам мотивите ти — това вероятно не бе най-почтеният начин на поведение — продължи тролът. — Нито пък за мен бе почтено да изоставя задълженията си в Ийканук. Но понякога се налага да постъпваме в разрез с повелите на честта — или, така да се каже — с повелите на това, което се смята за чест… Разбираш ли ме?