Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Зная, просто не съм на себе си. Ние никога не бихме се отнесли зле един към друг, нали? Някога не сме…

— Разбира се, че няма.

— Върни се по-рано или когато ти е възможно.

Той надникна за минутка в театър „Принс ъф Уейлс“, после влезе в съседния хотел и се обади по телефона.

— Бих желал да говоря с нейно благородие. Обажда се мистър Макчесни.

Измина известно време, преди да се обади нейно благородие:

— Каква изненада. От няколко седмици насам не съм имала щастието да ви чуя.

Гласът й, режещ като нож и студен като хладилна камера, имаше тона, който бе станал модерен, откакто английските дами от аристокрацията започнаха да подражават на героините от литературните произведения. Известно време Бил бе запленен от това, но само за кратко. Бе успял да си запази ума.

— Нямах никакво свободно време — оправда се с лекота той. — Не се сърдите, нали?

— Едва ли бих могла да кажа, че се „сърдя“.

— Опасявах се, че може да сте се разсърдили; не сте ми пратили покана за събирането у вас тази вечер. Според мен, след като си изяснихме всичко, се разбрахме…

— Вие говорихте доста много — каза тя, — може би прекалено много.

Неочаквано, за изненада на Бил, тя затвори телефона.

„Излиза ми с английски номера“ — помисли си той. — Малка пародия, озаглавена „Дъщерята на хиляда графове“.

Отблъскването го разтърси; безразличието пробуди отслабващия му интерес. Обикновено жените му прощаваха промените в чувствата поради явната му привързаност към Еми и вече няколко аристократични дами си спомняха за него с далеч не неприятна въздишка. Той не бе доловил обаче подобна въздишка по телефона.

„Ще ми се да оправя тая каша“ — помисли си Бил. Ако беше във вечерно облекло, можеше да се отбие на бала и да поговори с нея; въпреки това не му се връщаше вкъщи. След като размисли, реши, че е много важно недоразумението да бъде изгладено незабавно, и не след дълго бе обхванат от идеята да отиде както беше — на американците им бе простено да се появяват в неподходящо облекло. Във всички случаи беше още рано и в компанията на няколко уискита със сода той продължи да размишлява по въпроса в продължение на още един час.

В полунощ се качи по стълбите на дома й в Мейфеър. Слугите пред гардероба изгледаха вълнения му спортен костюм, а един лакей напразно се взираше за името му в списъка на поканените. За щастие точно в този момент пристигна приятелят му сър Хъмфри Дън и убеди лакея, че трябва да е станала грешка.

Веднага щом влезе, Бил се огледа за домакинята.

Тя бе много висока млада дама, наполовина американка, което я караше да бъде в още по-голяма степен англичанка. В известен смисъл тя бе открила Бил Макчесни, бе се застъпвала за неговата южняшка очарователност и това, че той я бе изоставил, бе най-унизителното й преживяване, откакто бе поела по грешния път.

Тя стоеше заедно със съпруга си и приемаше гостите — до този момент Бил не ги беше виждал заедно. Той реши да избере някой не тъй официален момент, за да й се представи.