Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Не зная какво имате предвид.
Бил се изправи:
— Имам предвид проклетото ви шушукане.
— Никой не е шушукал. Просто попитах…
— Достатъчно — започнете отначало.
Луелин се оттегли вбесен и тъкмо щеше да започне, когато Бил добави на висок глас:
— Даже и един второстепенен артист трябва да изпълнява ролята си сериозно.
Луелин се обърна рязко:
— Мистър Макчесни, не съм длъжен да понасям подобни приказки.
— Защо? Ти си второстепенен артист, не си ли? Откога започна да се срамуваш от това, че си второстепенен артист? Аз поставям тази пиеса и искам да се държиш сериозно. — Бил стана и тръгна по пътеката към сцената. — И когато не го правиш, ще те наричам както всички останали.
— Вижте какво, дръжте сметка за тона си…
— Защо, какво ще направиш?
Луелин скочи в трапа на оркестъра.
— Няма да позволя да ме обиждате!
Айрийн Рикър им извика от сцената:
— За бога, полудяхте ли?
В този миг Луелин му нанесе бърз и силен удар. Бил се преметна през редиците от столове и падна върху един от тях, като го изпочупи и остана заклещен там. Настана кратка и ужасна бъркотия, след което неколцина хванаха Луелин, а авторът, с пребледняло лице, издърпа Бил; помощник-режисьорът се развика: „Да го утрепя ли, шефе? Да му смачкам ли мазната мутра?“; Луелин дишаше тежко, а Айрийн Рикър бе примряла от страх.
— Върнете се по местата си! — извика Бил, като притискаше носна кърпа към лицето си и се олюляваше в ръцете на автора, който го подкрепяше. — Всички да се върнат по местата си! Започнете сцената отначало и без приказки! Върни се на мястото си, Луелин!
Преди още да се осъзнаят, всички се бяха върнали на сцената, а Айрийн дърпаше Луелин за ръката и му говореше нещо бързо. Някой включи осветлението в салона и веднага го изгаси отново. Когато скоро след това дойде ред на Еми да излезе на сцената, тя с един бърз поглед забеляза, че Бил седи с цяла маска от носни кърпи върху окървавеното си лице. Тя намрази Луелин и се побоя да не би всичко да се разпадне и да се върнат обратно в Ню Йорк. Бил обаче беше спасил пиесата от собственото си безумие, защото, ако Луелин решеше да напусне, това щеше да навреди на неговата професионална кариера. Действието свърши и следващото започна без никаква пауза. Когато приключи и то, Бил бе излязъл.
На другата вечер, по време на представлението, той седя на един стол зад кулисите, където всички, които излизаха на сцената или се връщаха, го виждаха. Лицето му беше подуто и в синини, но той се правеше, че не го забелязва, и никой нищо не каза. По едно време излезе до предните редици и когато се върна, се разнесе слух, че две от нюйоркските агенции откупуват голям брой представления. Бе постигнал успех — всички бяха постигнали успех.
Когато го видя, Еми, според която всички те му бяха задължени за много неща, почувства как я залива огромна вълна на признателност. Тя се приближи до него и му благодари.
— Аз умея да избирам, червенокоске — съгласи се тъжно той.
— Благодаря ви, че избрахте мен.
Изведнъж нещо я накара да каже смело:
— Ударили сте си лицето толкова лошо! — възкликна тя. — О, според мен беше изключително смело от ваша страна да не позволите снощи всичко да се разпадне.
В първия миг той я изгледа сърдито, но после върху подутото му лице се опита да се прокрадне безуспешно иронична усмивка.
— Възхищаваш ли се от мен, мила?
— Да.
— Дори и когато се свлякох между столовете — и тогава ли ми се възхищаваше?
— Вие овладяхте положението толкова бързо!
— Това се казва лоялност от твоя страна. Намерила си нещо, на което да се възхитиш в тази глупашка история.
И радостта й изкристализира в думите:
— Както и да е, вие се държахте просто чудесно.
Тя изглеждаше толкова свежа и млада, че Бил, който бе преживял един ужасен ден, изпита желание да притисне подутата си буза до нейната.
И отока, и желанието си той отнесе със себе си на другата сутрин в Ню Йорк; отокът спадна, но желанието се запази. И когато започнаха представленията, веднага щом забеляза как красотата й привлича цели тълпи от мъже, тя стана цялата пиеса за него, настоящият му успех, това, което идваше да види, когато влизаше в театъра. След доста представления всичко завърши точно когато той започна да пие прекалено и имаше нужда от някого в тежките си дни на въздържание. Двамата се ожениха неочаквано в Кънетикът в първите дни на юни.