Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Ако се напиеш достатъчно, може и да си го представиш.

— Затваряй си устата. Кой е казал, че пия? Това ли се говори сега? Виж какво, ако ми назовеш името на един американски режисьор в историята на театъра, който да е постигал успех като моя за по-малко от осем месеца, още утре се връщам с теб в Америка. Ако само ми кажеш…

— Това беше със старите ти постановки. В Ню Йорк имаше два провала.

Бил се изправи и лицето му се стегна.

— Ти за какъв се мислиш? — попита той. — За това ли дойде тук — да ми говориш такива неща?

— Хайде, Бил, недей да се сърдиш. Аз просто искам да се върнеш. Затова не си подбирам думите. Направи още три сезона като тези през двайсет и втора и двайсет и трета, и си осигурен за цял живот.

— Ню Йорк ме отвращава — каза Бил мрачно. — В един момент си цар, а в следващия имаш два неуспеха и всички започват да разправят, че си се хлъзнал по надолнището.

Бранкузи поклати глава.

— Разправят го не заради това, а заради онази твоя караница с Аронстел, най-добрия ти приятел.

— Да, да, приятел!

— Все пак най-близкият ти приятел в бизнеса. После…

— Не желая да разговарям за това. — Той погледна часовника си. — Виж какво, Еми не се чувства добре, затова се опасявам, че днес няма да мога да вечерям с теб. Намини към кабинета ми, преди да отпътуваш.

Пет минути по-късно, както бе застанал до щанда за пури, Бранкузи видя как Бил влиза обратно в „Савой“ и тръгва надолу по стъпалата на барчето.

„Станал е голям дипломат — помисли си Бранкузи. — По-рано ми казваше направо, когато имаше среща. Общуването с аристократите го направи още по-изтънчен.“

Може би беше малко обиден, макар че за него не бе характерно да се обижда. За всеки случай в същия момент той реши, че Макчесни върви към провал и — което беше доста характерно за него — го изтри завинаги от мислите си.

Нямаше никакви външни признаци, че Бил запада — един хит в „Ню Странд“, друг в „Принс ъв Уейлс“47, а седмичните печалби бяха почти същите, както в Ню Йорк преди две или три години. Естествено и оправдано бе за един делови мъж да кръшне. А мъжът, който един час по-късно се прибра в своя дом в Хайд Парк за вечеря, притежаваше цялата жизненост, характерна за края на двайсетте години. Еми, много уморена и тромава, лежеше на едно канапе в дневната на втория етаж. Той я прегърна за секунда.

— Вече почти свърши — каза й. — Красива си.

— Не ставай смешен.

— Вярно е. Ти винаги си красива. Не знам защо. Може би защото имаш характер и това винаги е изписано на лицето ти, дори когато си в такова положение.

Тя се зарадва и прокара ръка през косите му.

— Характерът е най-великото нещо на света — заяви той, — а ти го имаш повече от всички, които познавам.