Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Чуваше рева на тълпата над собственото си запъхтяно дишане. Знаеше, че са поразени, шокирани от неспособността на войниците да го приклещят.
Освен това сигурно бяха изплашени от възможностите, които демонстрираше един-единствен Рицар.
Колкото и неуязвими да изглеждаха войниците, те едва ли биха могли да се окажат сериозна пречка на пътя му, ако сега реши да се приближи към императора и да го убие.
Джек се спусна надолу, затича се, прескочи налягалите Рицари сякаш не съществуваха и се отправи към трибуната на императора. Отзад го преследваха последните двеста войници.
Когато прескачаше купчината от налягали войници, която бе използвал за стена, той задейства въздушните мини, които бе разхвърлял зад себе си. Още четирийсетина войници изпопадаха. Сега вече усещаше, че цялото му тяло трепери неудържимо. Нямаше никакво съмнение, че съществото вътре се бори за контрол над него. Фантом се опитваше да го прогони от костюма, който смяташе за свое притежание. Джек осъзна, че му остават броени секунди. Реши да промени предварително уговорения план и да се насочи право към императора. Едва ли щеше да успее да се справи и с останалите войници. Пък и не беше необходимо. Един истински убиец не би постъпил по този начин.
В мига, когато се издигаше право нагоре, срещу него се спусна друг войн в боен костюм, опитвайки се да му препречи пътя.
Беше красив, грациозен, акробатичен скок. Джек не познаваше войника, но забеляза изрисувания на гърдите му крилат кръст и си отбеляза мислено по-късно да го потърси. Подобна комбинация от храброст и умение бе рядка и ценна за тяхната професия.
За съжаление Джек го порази още насред въздуха. След това се изравни с трибуната, с готови за стрелба ръкавици. Вдигна спокойно ръце и си свали шлема. Трябваха му няколко секунди да си поеме дъх, сетне коленичи пред императора. Едва сега чу с пълна сила възторжените викове и възклицанията на тълпата.
Пепус, блед, с обсипано с лунички лице и развети от вятъра червеникави коси, сведе поглед към него. Джек надзърна в изумруденозелените му очи и за миг се изплаши от онова, което видя там. И тогава непредсказуемият император с дребно, но енергично тяло се усмихна и каза:
— Поздравявам те за проявените умения. Искай каквото пожелаеш.
— Моля за аудиенция, ваше величество. Нищо повече не искам.
Устните на Пепус пребледняха. Усмивката му стана пресилена.
— Ще я имаш — той повиши глас. — Дами и господа. Представям ви Рицаря, който защити колонията Лазертаун в името на Триадския трон и Доминиона. Стани и приеми поздравленията.
Джек се изправи и се обърна. Тълпата изригна във възторжени аплодисменти. Пурпуния застана до него и склони глава.
— Какво, по дяволите, стана одеве? — попита той шепнешком. — Не съм ти казвал да го правиш с една ръка, завързана на гърба.
— Някой — отвърна Джек, като продължаваше да се усмихна на камерите — е забравил да обезвреди оръжията в лявата ми ръкавица. Имаш късмет, че не изпържих петстотин от най-добрите войници на императора. — Не каза нищо за фантом. За него знаеше само Амбър.
— Божичко! — възкликна Пурпурния. — Добре, че се е случило на теб.
Двамата продължаваха да се усмихват и да махат с ръце на тълпата, но мургавото лице на командира изглеждаше по-бледо от обикновено.
— И така, Джек — поде императорът, след като се бяха прибрали в прохладната зала за аудиенции. — Получи каквото искаш, макар че може и да съжаляваш за него.
Джек все още беше облечен с костюма и носеше шлема под мишница. Амбър, облечена в строга синя рокля, се бе присъединила към тях след края на представлението. Пурпурния ги бе напуснал с обяснението, че трябва да даде разпореждания на войниците.
— Императоре? — погледна го учудено Джек.
Типично за слабите, жилести мъже, Пепус изглеждаше по-млад, отколкото бе в действителност.
— Не сме имали време да разговаряме, откакто се завърна. Бих искал да ти напомня, че макар за пред обществеността да бе представена друга версия, в действителност ти си бил отвлечен. Наложи се да прикрия действията ти, като кажа, че всичко свършено от теб е станало по моя заповед, но държа да ти напомня, че стореното от теб не ми донесе никаква полза. Всичко, което си направил, е само и единствено заради теб самия.
Погледите им се срещнаха.