Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Въздъхна и се съсредоточи върху предстоящото.
— Включи целевата мрежа — нареди той на компютъра. Беше обсъдил накратко с Амбър онова, което щеше да последва. Той отново отдаде чест.
— Дами и господа, зрители — заговори Пурпурния и високоговорителите отнесоха гласа му надалеч из тълпата. Джек се намръщи и намали леко силата на външните микрофони. — Наблюдавахте демонстрация как всяко движение на човешкото тяло се предава чрез холограма на костюма. Сега ще имате възможността да се убедите в скритата мощ на доминионския Рицар.
Джек си пое дъх. Усещаше, че тялото му леко трепери. Адреналин, помисли си. Ръкавиците пулсираха на китките му. Усещаше едва доловимо жужене в мислите си. Дали не се пробужда фантом? Потърси съществото вътре в себе си. „Излез, излез, където и да си.“ Но вече беше време да действа.
Следващият му ход бе да се извърне срещу всички останали войници, построени зад него на площада.
Бяха премислили внимателно тази маневра, но не с всички подробности, защото Пурпурния настояваше за известна доза спонтанност при демонстрацията на бойни умения и тактика. Джек, естествено, бе скрил няколко коза в ръкава си за предстоящото меле. Предната вечер в работилницата бяха настроили оръжията на костюма за демонстрацията. Мощността на лазерните лъчи бе намалена до минимално ниво. Никой нямаше да умре днес, но сигурно някои от участниците щяха да получат леки травми.
В мига, когато Пурпурния даде сигнал, Джек изпълни първото от предварително замислените движения. От него се очакваше да се издигне нагоре, да се завърти във въздуха, обсипвайки всичко наоколо с огън и да покоси първата редица от настъпващи Рицари.
Той задейства реактивните двигатели, отскочи встрани и покоси първите четири редици с оръдието в дясната си ръкавица, сеейки хаос и объркване. Всеки от поразените лягаше на земята веднага щом костюмът му регистрираше попадението.
Джек почувства лек гъдел в лявата си китка. Приключи с претърколването и откри огън по следващите две редици, пак с дясната си ръка. Костюмът реагираше с известно забавяне, като човек, прекарал мозъчен удар. Лявата страна не му се подчиняваше. Дали фантом не се опитваше да си възвърне контрола, както бе правил някога? Само че сега отказваше да приеме присъствието на Джек? Кожата му настръхна. Меката подплата, чиято цел бе да го предпази от натиска на флексобрънките и да попие потта, погали голите му рамене. Фантом можеше да бъде смъртоносно опасен. Или ставаше нещо друго?
Джек вече бе повалил повече от половината имперски телохранители. Вината не беше тяхна. Те се бяха подготвяли за съвсем различно представление. Заради объркването им Джек бе успял да порази повече, отколкото изглеждаше допустимо. Но това бе напълно според неговия план.
Страничният екран показваше, че един от фланговете възнамеряваше да му отнеме инициативата. Той се извърна рефлекторно в тази посока и изстреля една лека ракета, заредена с толкова експлозив, колкото да вдигне малко искри. Веднага щом ракетата се взриви, войниците побързаха да налягат на земята, но Джек нямаше време да им обърне внимание.
Продължи да стреля, използвайки за преграда купчината налягали Рицари. Все още действаше само с дясната ръка.
Когато коленичи за миг, за да си поеме дъх, изведнъж осъзна какво не му дава покой.
Лявата ръкавица му подаваше сигнал, че е заредена напълно.
А не би трябвало. Не получаваше такъв сигнал от дясната. Някой не беше пренастроил оръжията в лявата ръкавица.
Войниците, които го заобикаляха, щяха да умрат в мига, когато реши да превключи на оръжията в лявата ръкавица. Подсъзнателно бе разбрал, че нещо не е наред, и бе ограничил стрелбата само до дясната ръкавица.
„Божичко, императоре, вашият герой е чудесно момче, но можете ли да обясните защо изби стотици невъоръжени мъже по време на малката демонстрация?“
„Ух. Фантом, пусни ме!“
Джек задейства отново реактивния двигател и се издигна нагоре, оставяйки на двете срещуположни редици да се сблъскат една с друга. Ударът си е удар и повечето от участниците изпопадаха прилежно на земята.