Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Редиците застинаха на място по заповед на командира. Пурпурния се бе изправил на трибуната непосредствено до император Пепус. Джек забеляза, че командирът го гледа.

Бяха подготвили тази малка демонстрация за публиката и императора, който отдавна искаше да направи преглед на своя елитен отряд. Не беше само демонстрация, а и урок за това колко уязвим може да бъде беззащитният човек.

Джек отдаде чест, завъртя се наляво и се приближи към мястото, където костюмът му висеше на закачалката. Усещаше, че камерите следят всяко негово движение. Без да им обръща внимание, откачи костюма и се зае да го облича.

Моментът бе рискован и непредсказуем — предстоеше да изложи на показ някои слаби места на костюма, като например неговите закопчалки. Но Джек и Пурпурния бяха обмислили всеки ход и стигнаха до извода, че нищо особено важно не може да бъде разкрито за ограниченото време. Само минутка по-късно той се изправи, стиснал под мишница шлема.

Тълпата ахна, изумена колко бързо се е облякъл. След това избухна в аплодисменти.

Щеше да стане още по-бързо, помисли си Джек, ако костюмът беше жив.

На времето в същия този боен костюм се бе заселило едно странно същество, войн берсеркер, който се пробуждаше всеки път, когато Джек доближаваше костюма. Двамата поддържаха телепатичен контакт и за Джек неговото присъствие бе колкото постоянно изтезание, толкова и благословия. Постепенно беше привикнал с него… както с раните от Пясъчните войни.

Но сега фантом бе мъртъв.

Амбър не го вярваше. Тя настояваше, че е потънал в дълбока летаргия, че се крие, потресен от събитията в Лазертаун.

Джек не беше уверен. Знаеше само, че сега бойният му костюм не е нищо повече, от онова, което е бил, когато са го изработили, напълно лишен от присъствието на амбициозния, жесток, войнолюбив и привързан към Джек берсеркер. „Здрасти, господарю, ще убиваме ли днес?“

Въпреки че Джек бе обмислял възможността някой ден берсеркерът да се пробуди отново, да се нахвърли върху своя гостоприемник и да го изяде, той бе привикнал с тази опасност. И преди бе успявал да го постави под свой контрол, да го подчини на волята си. От друга страна, нуждаеше се от жаждата му да убива, тъй като самият Джек по природа не беше убиец. Беше наредил да му изработят нов костюм, без да го казва на Амбър. Изглеждаше напълно разумно като решение, но кой знае защо то будеше у него безпокойство. Дали фантом е бил милоски берсеркер? Джек не знаеше отговора на този въпрос. Спомни си онзи миг от атаката на Лазертаун, когато бе успял да надзърне в древното находище малко преди да го унищожат, и бе зърнал мумифицираните останки на неописуемото чудовище… и фантом го бе видял през неговите очи. Дали съществото се бе свило в черупката си, поразено от мисълта, че може би има родствена връзка с онова чудовище? С онова незнайно същество, заради което драките бяха пратили боен кораб на мъртвата луна, рискувайки да нарушат крехкото примирие с Доминиона. Представител на раса, която някога ги бе прогонила от техните собствени територии. Джек си помисли, че може би съществото, спотайвало се в костюма му, е било неизмеримо по-страшно от берсеркер.