Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Г-жа Грейс изпищя и се хвана за рамото, а на бялото разцъфна червено петно като разтваряща се роза. Тя падна на колене с писък:
— Ти ме гръмна, задник такъв! Тъпо копеле, мръсник!
Още две момичета, и двете брюнетки, едната доста пухкавка, а другата кльощава, изтичаха да коленичат до г-жа Грейс, докато друго, русо момиче се изправи на вратата с викове:
— Ще викнем шерифа! Начаса го викаме!
— Ти, тъпо лайно! — извика Дони, когато стигна до колата. — Тоя шериф е наш!
Той отвори с трясък вратата и хвърли Лейни върху мен, а аз се изкатерих чак на облегалката на задната седалка, докато тя дереше и риташе, за да се измъкне.
Дони изръмжа:
— Спри веднага! — и я удари през лицето със свободната си ръка толкова силно, че в едната секунда гледах към тила й, а в следващата видях лицето й, коравите, но красиви черти пронизани от болка. От ъгълчето на устата на Лейни протече кръв.
— Ако искаш още от лекарството, просто продължавай все така! — предупреди я Дони и след това обиколи колата и се настани зад волана. Двигателят на шевито избумтя. Понечих да изскоча навън, но бандитът улови движението ми в задното огледало и дулото на пистолета ме прасна по главата. Ако не се бях навел навреме, като нищо щях да си спечеля крилца126 по-раничко.
— Просто мирувайте! И двамата! — извика Дони и врътна рязко колата в трошащ вратове обратен завой и се насочи отново към Шосе 10.
— Ти си луд! — изфъфли Лейни, притиснала едната си ръка към устата. — Казах ти да ме оставиш на мира!
— Да бе!
— Кълна се, че няма да го трая това. Г-жа Грейс ще…
— Какво ще направи? Трябваше направо да й издухам мозъка!
Лейни направи движение като да посегне към дръжката на вратата. Но точно тогава стигнахме до Шосе 10 и Дони натисна газта. Гумите на шевито изпищяха, когато отново се понесохме устремно към Зефир. Пръстите на момичето стискаха дръжката, но ние вече се носехме с петдесет мили в час.
— Скачай! — заръча й Дони и се ухили. — Хайде де, предизвиквам те!
Пръстите й се отпуснаха. Тя пусна дръжката.
— Ще насъскам закона по теб! Кълна се!
— Да бе, сигурно! — усмивката му се разшири още повече. — Законът няма време за боклук като тебе!
— Пиян си и не си на себе си! — тя погледна назад към мен. — За какво си помъкнал и това хлапе?
— Семейна работа. Ти просто си затваряй плювката и се прави на хубава.
— Я върви в ада! — Лейни плю по него, но той само се разсмя.
Шевролетът отново пресече моста с гаргойлите. Подминахме Рокет. На кормилото му бе кацнала една врана, която се опитваше да отвори кутията с пая. Какво унижение само! Дони се вряза в Зефир с шейсет мили в час, вдигайки вихрушка от опадали листа по пътя си. Изригна от другата страна на града и пое по Шосе 16. Втурнахме през хълмовете към Юниън Таун.
— Отвличане! — Лейни все още беснееше. — Това е то! За това може и да те убият!
— Хич не ми пука. Нали те взех. Тъкмо това и исках.
— Аз не те искам!
Дони я сграбчи за брадичката и стисна. Колата се олюля на пътя и аз зинах, когато видях гората да посяга към нас. След това шофьорът с тръсване на ръката ни върна обратно на настилката. Яхнахме средната линия.
— Хич не ги разправяй такива. Никога не го повтаряй, че ще съжаляваш!
— Направо се разтреперих! — Лейни се опита да се освободи, но жилестите му пръсти се стегнаха.
— Не искам да те нараня, бебчо! Бог знае, че не ща! — пръстите му я освободиха, но белезите от тях останаха по кожата й.
— Не съм ти бебче! Казах ти го отдавна, казах ти, че не искам да имам нищо общо с теб, нито с проклетите ти братя!
— Нали взимаш парите ни, а? Много си претенциозна за дъска с дупка за чворове, а?
— Аз съм професионалистка — каза Лейни с определена гордост. — Не те обичам, не го ли разбра? Дори не те харесвам! Само един мъж съм обичала и той сега е с Иисус.
— Иисус… — Дони подигра тона й. — Онуй копеле гние в ада! — той стрелна с поглед огледалото за задно виждане. — Какво на майната си…? — прошепна.
И аз се обърнах да погледна. Зад нас имаше кола и бързо ни догонваше.
Колата беше черна. Черна като пантера.
— Не! — Дони поклати глава. — О, не! Не може да съм толкова пиян!
Лейни също погледна назад, долната й устна бе подута.
126
Игра на думи: to earn your wings (англ.) означава „да заслужиш почестите“, а „to get wings for real“ (англ.) — да гушнеш букетчето (да станеш ангелче). Плюс това скаутските крилца са вид нашивка при скаутите, а книгата е основана на алюзии с тази детска организация.