Върховният повелител

— Простете за бавното обслужване – каза той. – Цялото домакинство на Зеренд замина за Елийн, така че тук няма никой, освен... – Той се намръщи. – Изглеждаш ужасно.

Денил кимна.

— Цяла нощ не съм спал. Аз... – Гърлото му се сви от прилива на чувства и той не можа да довърши изречението.

Ученият го придърпа вътре и затвори вратата.

— Какво се е случило?

Денил преглътна тежко и очите му запариха. Цяла нощ бе успял да запази самообладание и да утешава първо Ялдан и Езрил, а след това и Дориен. Но сега...

— Ротан е мъртъв – едва успя да изрече той. Усети как очите му се пълнят със сълзи. Тайенд го погледна изненадано, после пристъпи напред и го прегърна.

Денил се напрегна, но съжали за това.

— Не се тревожи – каза Тайенд. – Нали ти казах, че тук няма никой, освен мен. Няма дори слуги.

— Съжалявам – рече Денил. – Просто...

— Просто се притесняваш, че ще ни видят. Знам. И се старая да внимавам.

Денил преглътна тежко.

— Мразя това, че трябва да се крием.

— Аз също – каза Тайенд. Той се отдръпна назад и погледна Денил. – Но така трябва да бъде.

Денил въздъхна и избърса очите си.

— Погледни ме. Такъв съм глупак.

Тайенд го хвана за ръката и го поведе към гостната.

— Не, не си. Просто си изгубил близък стар приятел. Зеренд има добро лекарство за това, макар че скъпият ми втори – или може би трети – братовчед вероятно е взел най-добрите реколти със себе си.

— Тайенд – каза Денил, – Зеренд е направил много добре, като е тръгнал. Сачаканците са на ден или два път оттук. Не можеш да останеш в града.