Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Дракаша замахна толкова бързо, че Томас дори не успя да трепне и пак се просна на палубата със счупен нос. Джийн бе забелязал изящния замах нагоре на ръката й и точния прицел на дланта — беше получавал такъв удар поне два пъти в живота си. Съчувстваше на Томас, колкото и тъпо магаре да беше той.
— Аааа — изстена Томас и от лицето му пръсна кръв.
— Помиярската вахта е като инструментите — рече Дракаша. — Очаквам да бъдат поддържани в полезна форма. Като искаш да се майтапиш, майтапи се отговорно.
Вземам твоя дял от плячката на „Червеният вестоносец“ и от продажбата. — Тя посочи жените, които стояха зад него. — Вие двете. Занесете го на кърмата и намерете учената Треган.
Докато влачеха Томас към квартердека на изненадващо посещение на корабния лекар, Дракаша се обърна към Мазука.
— Ти чу моите правила още първата вечер, когато се качи на кораба ми.
— Знам. Съжалявам, капитан Дракаша, ама той…
— Чу ги. Чу какво казах и го разбра.
— Чух. Бях ядосан и…
— Докоснеш ли оръжие — смърт. Казах го ясно като безоблачно небе, но ти го направи.
— Вижте…
— Не ми трябваш — каза тя и десницата й се стрелна и стисна гърлото на Мазука. Моряците го пуснаха и той стисна Дракаша над лакътя, ала без полза. Тя го повлече към десния парапет. — Тука, щом си загубиш ума, щом допуснеш една-едничка проклета грешка, можеш да потопиш целия кораб. Щом не можеш да се сдържиш, когато ти е казано какъв е залогът, просто и ясно, ти си просто баласт.
Мазука риташе и се задавяше и се опитваше да се съпротивлява, но Дракаша неумолимо го влачеше към парапета. На около две крачки от него тя заскърца със зъби, издърпа назад десницата си и запокити Мазука напред, като вложи в тласъка цялата сила на хълбока и рамото си. Той падна тежко, като се мъчеше да запази равновесие, и се прекатури. Миг по-късно нещо цопна във водата.
— Този кораб си има достатъчно баласт.
И моряците, и помиярската вахта се втурнаха към десния парапет. Джийн погледна Доки, стана и също се отправи нататък. Дракаша не помръдна от мястото си — стоеше с отпуснати ръце и внезапният й гняв беше се изпарил. И в това приличаше на Барсави. Джийн се замисли дали и тя щеше да прекара остатъка от нощта в мрачни размисли или дори пиянство.
Корабът вървеше със стабилна скорост четири-пет възела, а Мазука не се оказа добър плувец. Вече изоставаше с пет-шест крачки от кораба и петнайсет-двайсет — от квартердека. Ръцете и главата му изскачаха над мрака на вълните. Той крещеше за помощ.
Здрачът, потръпна Джийн. Гладно време в открито море. Ярката светлина пращаше много изчадия в дълбините и правеше околните води безопасни за часове наред. По здрач това напълно се променяше.
— Да го извадим ли, капитане? — Един моряк бе застанал до нея. Говореше толкова тихо, че само тези най-близо го чуха.
— Не — отвърна Дракаша. Тя се обърна и закрачи бавно към кърмата. — Продължаваме плаването. Съвсем скоро нещо ще се погрижи за него.
3
На деветнайсети, половин час след пладне, Дракаша извика на Локи да дойде в каютата й. Той веднага хукна нататък, като живо си представяше Томас и Мазука.
— Равел, какво, адове нечестиви, е това?
Локи спря, за да огледа ставащото. Тя беше поставила масата в средата на каютата. Паоло и Косета седяха един срещу друг, втренчени в Локи, а между тях беше пръсната колода карти. В средата на масата лежеше преобърнат сребърен бокал… твърде голям за мънички ръце. Локи усети как стомахът му се сви от тревога, ала въпреки това продължи да оглежда.
И точно както подозираше… по масата върху една карта се бяха разлели глътка-две бледокафява течност. Картата се беше разтворила в локва меко и с нищо незабележимо сиво вещество.
— Извадили сте картите от сандъка ми — каза той. — Онези в пакета, увит в двоен слой промазан плат.
— Да.
— И сте пийнали с вечерята доста силно питие. Едно от децата ви го е разляло.
— Карамелена ракия, и аз сама я разлях. — Тя извади една кама и бодна сивото вещество. Въпреки че лъщеше като течност, то беше твърдо и камата се плъзна по него като по гранит. — Какво, по дяволите е това? Прилича на… алхимичен цимент.
— И е алхимичен цимент. Не забелязахте ли, че картите миришат странно.
— Защо, по дяволите, да душа карти за игра? — Дракаша се навъси. — Деца, не ги пипайте повече. Всъщност вървете и седнете на леглото си, докато мама ви измие ръцете.