Изповядвам

– А сега отново ще тичате до стената. – На чичото, блъскайки го: – Застани тук, Ти, мамка му!

Погледна своя заешки екип с нещо като солидарна гордост и изкрещя:

– Копелето, което не тича на зигзаг, няма да стигне дотам. Давай!

Бяха толкова пияни, че успяха да застрелят само три жени. Ти стигна до другия край жив и виновен за това, че не бе закрил с тялото си нито една от трите жени, които лежаха насред двора. Една от повалените беше тежко ранена и доктор Ти веднага видя, че куршумът, пронизал шията й, е прекъснал вратната вена; сякаш за да потвърди, че е прав, жената остана неподвижна, докато локвата от кръв под нея растеше, служейки й за легло. Mea culpa. И други неща, които е разказвал само на мен и които не съм имал смелостта да разкажа нито на Рашел, нито на децата. Не можеше да издържа повече и изкрещя на нацистите, че са изроди, а един от тях, който не беше толкова пиян, взе да се смее и като се прицели в най-младата от оцелелите, каза млъквай или ще ги застрелям до една. Ти млъкна. Когато се връщаха в подземието, един от ловците взе да повръща и един колега му каза виждаш ли, виждаш ли? Така е, като смесваш толкова сладки ликьори, тъпако. Явно трябваше да прекъснат забавлението и подземието остана в мрак, само воп­лите след преживения ужас им правеха компания. Отвън сърдити викове и нервни заповеди, които Ти не можеше да разбере. Оказа се, че на другия ден започва евакуацията на лагера, защото руснаците наближаваха по-бързо, отколкото се предполагаше, и в суматохата никой не се сети за шестте или седемте заяка в подземието. Да живее Червената армия, каза Ти на руски, когато схвана какво става, една от жените го разбра и съобщи на другите зайци. Воплите спряха и на тяхно място дойде надеждата. Така Ти спаси живота си. Но често си мисля, че спасеният живот е по-лошо наказание от смъртта. Разбираш ли ме, Ардевол? Затова аз съм евреин, не по рождение, доколкото знам, а по собствена воля, както много каталонци, които се чувстваме роби на собствената си земя и сме преживели диаспора само защото сме каталонци. И от този ден аз разбрах, че също съм евреин, Сара. Евреин по съзнание, по принадлежност към народ, по история. Евреин без Бог, който се стреми да живее, без да причинява зло, както господин Волтес, защото да се стремиш да живееш, като вършиш доб­ро, е според мен прекалено претенциозно. И това не постигнах.