Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Фенрис разпери ръце.
- Способен си да си доста безцеремонен, когато си наумиш нещо.
- Не бих я принудил да ми каже нещо, което не е готова да сподели.
Имаха такава уговорка още от самото начало. Това бе и една от причините да се влюби в нея.
Трябваше да се досети още тогава, по време на престоя им в Мъглив рид, когато започна да ѝ доверява неща за себе си, от миналото си, за които никога не беше продумвал пред друг. Когато усети онази потребност да ѝ се разкрие, макар и малко по малко. Искаше да ѝ каже всичко. А Елин искаше да го изслуша.
Ето че намериха Елин и Елида край масата с храна. Двете пълнеха свъсено чинии с хляб, сирене и сушени плодове. Гавриел и Лоркан не се мяркаха наоколо.
Роуан пристъпи зад вречената си и я целуна по шията. Точно върху новите ѝ белези.
Тя измърка и му даде да си отхапе от хляба, който вече беше наченала, докато си сипваше храна. Вкусвайки плътния, ароматен къшей, той каза:
- Уж спеше, като излязох от стаята преди няколко минути, а някак смогна . да се появиш първа на масата. - Пак я целуна. - Защо ли не се учудвам?
Елида се засмя до Елин, продължавайки да трупа храна в чинията си. Елин само го сръчка с лакът и той се нареди пред масата до нея.
Четиримата се нахраниха бързо, наляха кожените си мехове с вода от чешмичката в един от вътрешните дворове и тръгнаха да си търсят брони. По горните етажи не бяха останали особено приемливи на вид, затова започнаха да се спускат все по-надолу и по-надолу в крепостта, докато не попаднаха на някаква заключена стая.
- Да проникнем ли с взлом, или ще е прекалено нагло? - подвоуми се Елин, гледайки дървената врата.
Роуан изпрати струя от вятъра си в ключалката и тя се пръсна на парчета.
- Всъщност се оказва, че е отключено - подхвърли невинно. Елин му се ухили дяволито, а Фенрис взе факела от близката желязна стойка в тесния каменен коридор, за да освети стаята.
- Е, вече знаем защо другата част от замъка е същинска развалина - рече Елин, оглеждайки съкровищницата. - Господарят крие тук цялото злато и най-забавните си джунджурии.
Явно представите им за забавни джунджурии съвпадаха: брони и мечове, копия и древни боздугани.
- Защо не ги е раздал на войниците? - свъси вежди Елида, местейки поглед по рафтовете с мечове и кинжали.
- Това са семейни реликви - каза Фенрис, докато разглеждаше дръжката на един меч върху близкия рафт. - Стари са, но още си ги бива. Много даже... - Добави и извади острието от ножницата му. После надникна към Роуан. - Този е творение на астерионски ковач.
- От друга епоха - отвърна умислено Роуан, възхитен от съвършеното острие, непокътнато от вековете. - Когато хората не смятаха елфите за страшилища.
- И просто ще ги вземем? Без да поискаме разрешение дори от Каол? - прехапа устна Елида.
Елин се подсмихна.
- Ако приемем, че сме наемни бойци, някой трябва да ни плати. - Тя вдигна един позлатен щит с разкошна гравюра на вълни по краищата. Астерионско произведение, ако съдеше по майсторската изработка. Вероятно поръчано за господаря на Аниел, господаря на Сребърното езеро. - Та ще вземем онова, което ни се дължи за днешната битка, и така ще спестим на Негова светлост усилието да слиза чак дотук.
Свещени богове, колко я обичаше!
Фенрис намигна на Елида.
- Аз ще си мълча, ако и вие си мълчите, милейди.
Тя се изчерви и им махна да продължават.
- Вземете си печалбата тогава.
Роуан така и стори. Двамата с Фенрис откриха брони, които им пасваха - поне на някои части от тялото. Нямаше как да ги нахлузят целите, но поне можеха да защитят раменете, предмишниците и пищялите си. Роуан тъкмо пристягаше каишите на подколенниците си, когато Фенрис предложи:
- Трябва да занесем от тези на Лоркан и Гавриел.
Вярно. Роуан се зае да събира още кинжали, мечове и парчета от броня, които щяха да станат на Лоркан, а Фенрис се спусна да издирва Гавриел.
- Явно услугите ви струват скъпо - измърмори Елида, въпреки че и тя самата бе запасала няколко кинжала в колана си.
- Все някак трябва да поддържам разточителния си начин на живот, нали? - провлачи Елин, претегляйки един боен нож в ръцете си.
Но още не беше надянала бронята и когато Роуан я погледна въпросително, тя посочи с брадичка към него.
- Тръгвайте нагоре да търсите Лоркан и Гавриел. Аз ще дойда след малко.
Този път лицето ѝ беше съвършено неразгадаемо. Може би ѝ трябваше момент на усамотение преди битката. А когато Роуан опита да разчете нещо в очите ѝ, тя ги обърна към щита, който си беше присвоила. Сякаш го преценяваше.
Ето защо той тръгна с Фенрис към горните етажи, а Елида ги последва, за да им помогне с откраднатото въоръжение. Никой не ги спря. Небето вече посивяваше и войниците бързаха да заемат постовете си по парапетите.