Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тя се смя сърдечно на всичко, което й разказах, а държането ми й се стори учудващо.
— Бихте ли имали смелостта — попита ме тя, — да разкажете всичко това със същите изрази на главния проведитор?
— Не се съмнявайте в това, уважаема госпожо, при положение, че той ме помоли за това.
— Е добре, бъдете готов да удържите на думата си. Искам — добави тя, — този доблестен господин да ви обикне и да стане ваш покровител.
Когато я напуснах с възхитено от приема й сърце, отидох у майор Мароли, за да се осведомя за състоянието на моята каса. Разбрах със задоволство, че след изчезването ми не ме беше считал повече за негов съдружник. Той взе четиристотин цехина от касата и ми ги предостави, за да стана отново съдружник, ако условията ме задоволяват.
Вечерта се облякох внимателно и потърсих адютант Миноти, за да посетим заедно госпожа Сагредо, любимката на генерала. Тя беше най-красивата от венецианските дами в Корфу, с изключение на госпожа Ф. Посещението ми я изненада, тъй като тя беше причината за всичко, което стана и мислеше, че й се сърдя. Разочаровах я, като говорих съвсем открито с нея, а тя в замяна ме помоли да прекарвам понякога вечерите си у нея. На тази много любезна покана отговорих с едно навеждане на главата, без да приема или да откажа. Знаех, че госпожа Ф. не можеше да я търпи. Освен това, дамата обичаше картоиграта и за да й се хареса, човек трябваше да я остави да спечели. А да се реши човек на едно от двете, трябва да обича обекта и да има намерения да го завладее. Аз не се намирах в такова положение. Адютантът Миното не играеше, но беше спечелил милостта й с това, че по вежлив начин й услужваше с пари.
При завръщането ми в хотела намерих госпожа Ф. съвсем сама, господин Д. Р. беше зает с писане. Докато седях при нея, тя ме подкани да й разкажа всичко, което съм преживял в Цариград. Моята среща с жената на Юсуф много й хареса, но нощната баня на трите нимфи на Исмаил съвсем я запали. Скрих подробностите според силите си, но когато ставах неясен, трябваше да се изразявам по-точно. Тя не пропусна да ме укори и обясни, че съм могъл да бъда по-деликатен. Чувствувах, че пътят, по който ме насочи, трябваше да я настрои в моя полза и бях убеден, че всеки, който умее да събужда страсти, може лесно да бъде осъден да ги задоволи. Това беше наградата, към която се стремях.
Случайно господин Д. Р. този ден беше поканил гости за вечеря. Аз трябваше, естествено, да разкажа с най-малките подробности всичко, което бях извършил и което ми се беше случило от момента, в който получих заповедта да се предам в ареста до моето освобождение. Господин Фоскари, комендантът на бастардата, седеше до мен и краят на моя разказ без съмнение не му беше много приятен.
Прочее, моята история се хареса на цялото общество и се взе решение господин главният проведитор да има удоволствието да я чуе от моята собствена уста. Тъй като бях казал, че в Кастропо има много сено, нещо, което липсваше напълно в Корфу, господин Д. Р. ме посъветва да използувам тази възможност, за да си издействувам една заслуга пред генерала, като го уведомя веднага за това. Още на следната сутрин последвах съвета и бях изслушан много любезно. Негово Превъзходителство определи деня, в който трябваше да се вземе сеното и да се донесе в Корфу.
Два или три дни по-късно една вечер седях в кафенето, когато дойде адютант Миното и ми каза, че генералът искал да говори с мен. Не е трудно да се разбере, че този път аз изпълних точно заповедта.
Глава четиринадесета
Събралите се бяха много. Влязох съвсем тихо. Негово Превъзходителство ме видя, лицето му се развесели и погледите на всички се обърнаха към мен, когато той каза на висок глас:
— Ето един млад човек, който разбира от принцове.
— Уважаеми господине — отговорих веднага, — станал съм познавач в тази област, понеже съм общувал често с подобни хора.
— Дамите са любопитни и искат да узнаят какво сте правил от изчезването ви до вашето завръщане.
— Значи ли това, че ме приканвате към публична изповед?
— Щом го разбирате така, то пазете се да не изпуснете и най-дребната подробност и се дръжте тъй, като че ли аз не присъствувам.