Смъртоносно бяло

– Рианон, дъщерята на Уин, е била фехтовчик – посочи Страйк. – Участвала е в младежкия национален отбор с Фреди Чизъл...

– О, да, Фреди беше страшно добър – закима Дръмънд.

– Рианон е била гост на осемнайсетия рожден ден на Фреди, но е била с няколко години по-млада. Самоубила се е едва на шестнайсет.

– Колко ужасно – намръщи се Дръмънд.

– Нима не знаете нищо за това?

– А откъде бих могъл? – учуди се Дръмънд и тънка бръчица се вдълба между тъмните му очи.

– Присъствахте ли на осемнайсетия рожден ден?

– Да, присъствах. Кръстник му бях все пак.

– И не си ли спомняте Рианон?

– Боже мой, нима очаквате да помня всички по имена? Там имаше над сто младежи. Джаспър бе издигнал шатра в градината, а Патриша беше уредила игра за търсене на съкровище.

– Нима? – изненада се Страйк.

Собственият му осемнайсети рожден ден в запуснат пъб в Шордич не бе включвал търсене на съкровище.

– Само в рамките на имота. Фреди винаги е обичал състезанията. По чаша шампанско чакаше при всяка следа, весело беше, оживи настроението. Аз имах грижата за следа номер три до едно място, което децата наричаха долчинката.

– Хлътнатината близо до къщичката на Найт? – попита Страйк уж между другото. – Беше обрасла с коприва, когато я видях.

– Не бяхме поставили следата в самата долчинка, а под изтривалката на Джако Кент. Не можехме да му се доверим с шампанското, защото имаше проблем с алкохола. Седях на шезлонг на ръба на долчинката, наблюдавах ги как търсят, после всички, които откриха следата, получиха по чаша шампанско и продължиха нататък.

– Вероятно за тези под осемнайсет е имало безалкохолни напитки, нали? – осведоми се Страйк.

Леко подразнен от такава строга позиция, Дръмънд отговори:

– Никой не беше задължен да пие шампанско. Беше осемнайсети рожден ден все пак, празненство.

– И Джаспър Чизъл никога не ви е споменавал, че не иска да попадне в пресата? – върна се Страйк към основния въпрос.

– Не, абсолютно нищо.

– Когато ме помоли да намеря начин да контрира изнудвачите си, каза ми, че нещото, което е сторил, се е случило преди шест години. Намекна ми, че тогава не било незаконно, но сега е.

– Нямам представа какво може да е било. Джаспър много строго спазваше закона. Цялото им семейство бе стълб на общността, редовно посещаваха църква, вършеха много благотворителна работа в околността...

Последва прослава на щедростта на Чизъл, която трая поне две минути и не успя ни най-малко да заблуди Страйк. Дръмънд бе така многословен, защото знаеше точно какво бе извършил Чизъл. Стана почти лиричен, докато възхваляваше вродената доброта на Джаспър и на цялото семейство с изключение, естествено, на черната овца Рафаел.

– ...ръката му винаги беше в джоба – изрече в заключение Дръмънд. – Автобус за младежката организация на момичетата Брауни, ремонт на покрива на църквата, дори след като семейните финанси... така де... – смотолеви той малко сконфузено.