Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Приготви оръжията! Продължавай напред!

Бляскавата измъкна дългия нож от пояса на друг гвардеец, който държеше воала пред нея.

— Приготви се за отблъскване на нападателите! — провикна се някой.

Между воалите се промуши копие и листообразното му острие леко докосна бронята й. Тя хвърли ножа, хвана копието и го издърпа от копиеносеца. Изправи го високо, за да го обърне, после го извади навън и прободе бившия му собственик.

— Благодарности!

Тя наблягаше, за да държи опълчението далече от воалите, и непрекъснато викаше:

— Продължавай!

При всяко вдишване стрелата в страната й предизвикваше затъмняващо зрението страдание.

Тогава ръката на някой от боговете свали всички на земята.

Масивна стена от въздух изкара дъха от гърдите на Бляскавата. Над тях се понесоха прах, пушек и парчетии и забулиха всичко, сякаш целият град се носеше към морето. Миг по-късно всички керемиди изведнъж подхвръкнаха от сградите като птици, понесли се във вихрушка от дим и пепел. Повечето изпопадаха около тях като дъжд. Земята потрепери и ги залюля. Тя се вгледа през праха и видя как над града се издига огромен облак. Отвътре го осветяваха ярки избухвания на пламъци; раздуваше се, издигаше се и изглеждаше по-висок от коя да е планина. От другата страна на улицата тухлена постройка на три етажа бе разрушена от масивен каменен блок колкото малка лодка, който се заби в нея.

Стената от гръм бавно отзвуча. Наоколо като дъждовни капки падаха парченца пламнали отломки. Внимателно, учудена от факта, че все още е жива, Бляскавата се надигна. Присви се и се хвана за страната, където стрелата стърчеше отвратително. Без да се осмелява да спре и да помисли какво възнамерява да стори, тя я хвана с цялата си сила и я измъкна. Нажежената до бяло болка на плътта й отново я свали на колене. Наоколо всички — мъже и жени, граждани и гвардейци — стояха и зяпаха удивени. От растящия разпенен облак започна да се сипе белезникава пепел. Валеше плътно на парцали и покриваше всичко като слой пух.