Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Наляво — викна тя и ги поведе към по-тясна уличка. Пред тях окъсаната тълпа от опълченци се помъчи да пусне стрелите си наведнъж и да се оттегли. Оказа се твърде трудно за тях и те се изпариха посред всеобща паника и оставиха паднали тела и захвърлени оръжия. Докато минаваха през мястото, гвардейците си взеха от оръжието. Ала обстрелът откъм тила бе ожесточен; от време на време някоя стрела си намираше пролука и падаха хора.

— Отвръщай на стрелбата! — крещеше Вос в тила.

— Опушен! — викна Бляскавата.

— Работя по въпроса.

Зад костенурката от долепени щитове с рев се издигна пламък и прегради уличката.

— Колко време? — попита тя.

— Не много.

Излязоха на голяма улица в посока север-юг, запълнена със сергии пред триетажните тухлени магазини на търговците. По средата й се тълпяха бягащи граждани и се носеха на юг към крайбрежната улица. Отряди от опълчението пресичаха потока и отиваха към нови горещи места. Гражданите спряха, погледнаха движещата се костенурка и побягнаха с писъци.

— Отново вляво — нареди Бляскавата.

С бутане и трясъци тромавото животно се понесе наляво. През пролуката Бляскавата можеше да гледа право надолу по дългия склон на улицата до осветените от блясъка на огньовете корабни мачти.

— Виждам пристанището! — викна тя. Вътре в костенурката отекна радостен вик. Насечените удари на стрелите подхванаха отново — преследвачите им се бяха изсипали на улицата и за пореден път ги обкръжиха. Хвърлен от прозорец на третия етаж фенер избухна сред тях и пръсна горящо масло навсякъде.

— Не се раздалечавайте! — кресна Бляскавата посред писъците; мъже и жени се деряха с нокти и падаха на калдъръма.

— Намокрете ги! Наметала!

Изоставен воал от плоскостта на маса падна и в откритата вътрешност се понесе вихрушка от стрели.

— Приближете ги!

В хълбока на Бляскавата се заби стрела и я свали на колене.

— Сгъстете строя — изпъшка тя, докато се изправяше.

— Нападат ни с пристъп — предупреди един гвардеец.