![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се, приятелю.
— И искам да знам за този друг азатанай, който придружава лорд Аномандър.
Отговорът на това беше съвсем лесен, но нито Емрал, нито Райз Херат проговориха, а след малко стана ясно, че Гризин Фарл е казал всичко, което смята да каже, поне в тяхно присъствие.
„«Приятелю»? Консортът носи непристойни дарове и разкрива тайнствени сили. Колко ли е, чудя се, кръвта на Тайст в жилите ти, Драконъс?
Твоят «приятел» не разкрива нищо. Трябваше да го очаквам.
Значи азатанаите се събират, за да станат свидетели на нашия край, а това ме води към една истина. Прости ми, лорд Аномандър, за това, което предстои. Нищо тук не е по твоя вина и ако се трупаме около теб, за да поемем сила от твоята доблест, то е защото на нас самите ни липсва сила. Ще се подхранваме и като нищо можем да станем могъщи, докато те покосяваме.“
Взря се в бездънните очи на лорд Драконъс.
— Моля, тогава, заведете ни у дома.
„И, Гризин Фарл, имаш благодарностите ми. Че разкри онова, което не можеше да разкриеш.
Благородниците са прави, макар и да не го разбират. Все пак са прави.“
Огледа лорд Драконъс все едно го виждаше за първи път. „Врагът между нас сега ни води тук, в тази Вечна нощ.
Ако мога, Консорте, ще се погрижа лорд Аномандър да се обърне срещу теб. Ако е по силите ми, ще се погрижа Първият син да те убие, Драконъс.
Заради това, което си направил.“
Краят на нещата. В това селение идеята изглеждаше съвсем реална.
11.
Мършав и изгърбен, еднокракият старец местеше патериците си с дразнеща напрегнатост, сякаш всеки момент онова, което го държеше изправен, можеше да се изтръгне от хватката му, да се извие и да образува кръст, на който орисниците щяха да го приковат. Бръчките на лицето му очертаваха сурови ъгли, също като суровото негодувание в очите му. Тънките му бледи устни се движеха в безмълвна литания от проклятия, докато очите му следяха пода пред него. И все пак, въпреки всичко това, той се тътреше след Върховната жрица Синтара все едно ѝ беше сянка, привързана към нея със закони, които никоя смъртна ръка не можеше да отмени.
Ренар наблюдаваше приближаването им с нещо като веселие. За нея религията беше пустиня, място, към което само отчаяните биха избрали да се дотътрят, с ръце, изпънати да се вкопчат във всичко, до което могат да стигнат. Спомни си собствените си мисли отпреди няколко седмици: съчетанието в ума ѝ на курвенска палатка и храм, и жалкото пораженчество, което сливаше в едно тези привидно различни декори. Нуждата бе една и съща и за мнозина засищането, получено и от двете, се оказваше краткотрайно и ефимерно.
Върховната жрица беше нагиздена в багри от бяло и златно. Ефирна светлина я беше загърнала като дим. Сърцевидното ѝ лице лъщеше като посипано с перлен прашец, а цветът на очите ѝ сякаш сменяше оттенъците си в нежен поток от синкаво, морскозелено и люляково. Беше наистина същество със зашеметяваща красота.
— Благословени да сте — каза Синтара, когато спря на няколко крачки от лорд Урусандер, който се бе обърнал към новодошлите от мястото си до високия тесен прозорец с изглед към вътрешния двор.
Ренар изгледа приемния си баща и се помъчи да прецени настроението му, да улови някакъв намек за отношението, което щеше да покаже към Върховната жрица, но както винаги Урусандер беше неразгадаем за нея. Имаше нещо достойно за възхищение, предполагаше тя, и може би дори за подражание в способността му да сдържа чувствата си. Но и да беше очаквала, че излъчването на Синтара ще му въздейства, първите му думи разпръснаха идеята напълно.
— Тази светлина дразни очите ми — каза Урусандер. — Бих предпочел да не блестяха ден и нощ и самите камъни на тази цитадела. Вашата благословия ме изтощава. Е, след като ме намерихте, зарежете страничните неща и говорете откровено.
Синтара се усмихна и заговори:
— Свидетел сте на сила, родена да отрече тъмнината, лорд Урусандер. Тук ние се намираме в светая светих, самата сърцевина на тази сила. Светлината съществува, за да ѝ се отговори, и този отговор скоро ще дойде. Майка Тъма ви очаква.
Урусандер изгледа Върховната жрица мълчаливо за миг, после каза:
— Казаха ми, че Хун Раал се провъзгласява за архимаг. Измислил си е титлата Смъртен меч на Светлината. Той, доколкото знам, има още поне десетина титли освен званието капитан в легиона ми. Също като вас обича да съчинява названия, сякаш биха подсилили легитимността на амбициите му.