Драконите на сломеното слънце [bg]

Медан излезе иззад канарата на открито. Рицарят чу стъпките му и отново се изправи, викайки от болка. Раненият крак едва издържаше тежестта му. Соламниецът с накуцване опря гръб в дънера на едно дърво, за да има повече стабилност и вдигна меча си. Сега вече можеше да погледне смъртта в лицето. Знаеше, че не може да спечели тази последна битка, но поне щеше да умре изправен, не коленичил.

— Смятах, че пламъкът отдавна е изтлял в сърцето на Рицарството, но явно съм сгрешил. Ето, че гори поне в сърцето на един — каза Медан, като се изправи пред него. Ръката на наместника почиваше върху дръжката на оръжието.

Лицето на рицаря приличаше на кървава маска. Иззад нея към Медан се взираха две стряскащо сини очи, в които нямаше надежда, но нямаше и страх.

Той очакваше първия удар на наместника.

Медан стоеше в калта и под дъжда, обкрачил труповете на двамата си подчинени и също чакаше.

Соламниецът се поколеба. Внезапно разбра съвсем ясно какво се опитва да постигне наместникът. Чакаше го да рухне, искаше да го залови жив.

— Бий се, проклетнико! — изкрещя и се хвърли напред.

Медан отстъпи встрани.

Нападателят му забрави, отпусна цялата си тежест върху ранения крак, който не издържа, а той изгуби равновесие и се стовари на покритата с шума земя. Дори и така, той положи усилия отново да се изправи, но вече бе прекалено слаб. Беше изгубил твърде много кръв. Очите му се затвориха. Мъжът отпусна лице в калта редом с телата на двете си жертви.

Медан го преобърна. Притисна бедрото му с една ръка, а с другата издърпа стрелата от него. Рицарят изпъшка от болка, но остана в безсъзнание. Наместникът свали наметалото си, наряза го на дълги ивици и вещо измайстори от тях турникет, с който да овладее изтичането на кръвта. Сетне уви тялото на война с остатъците от наметалото, за да го поддържа топъл.

— Изгуби доста кръв — каза Медан, докато прибираше меча в ножницата си, — но си млад и силен. Лечителите ще се справят.

Доведе конете на двамата убити рицари и безцеремонно хвърли телата им върху седлата на животните, след което ги привърза към тях. Изсвири на собствения си кон, който се зададе в тръс и покорно застана до него.

Наместникът вдигна соламниеца на ръце и го настани в седлото. Прегледа раната още веднъж и със задоволство установи, че турникетът е успял да спре кръвта. Отпусна превръзката леко, за да не прекъсне напълно притока на кръв към крака и също се качи на седлото. Притисна рицаря към себе си, взе юздите на другите два коня и като ги поведе след себе си, пое по дългия път обратно към Квалиност.