Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Продължиха пътуването си на следващия ден. Някъде по средата на сутринта грифонът се приземи на едно празно поле недалече от мястото, където някога се бе издигала Академията за чародеи. Каменните стени все още се разпознаваха, ала бяха порутени и почернели. Покривът приличаше на скелет от овъглени греди. Кулата, която някога бяха смятали за предвестник на надеждата — надежда, че магията отново ще се завърне в света, — бе поразена в самото си сърце и не беше нищо повече от купчина натрошени камъни.
Разбира се, Палин някога бе имал намерението да възстанови академията, ако не за друго, то поне за да покаже неподчинението си пред волята на драконесата. Ала когато започна да усеща как магията му се изплъзва, как изтича от него, подобно на вода от шепи, идеята вече не му се струваше толкова привлекателна. Щеше да бъде загуба на време и усилия. Далеч по-добре бе да търси артефакти от Четвъртата епоха, които все още криеха в себе си вълшебство и можеха да помогнат на умеещия да ги използва.
— Какво е това място? — попита Тасълхоф, като се изхлузи от гърба на грифона. Той любопитно се втренчи в порутените стени и празните им зейнали прозорци. — И какво му се е случило?
— Нищо. Не обръщай внимание — каза Палин, понеже нямаше никакво желание да навлиза в обяснения за смъртта на една мечта. — Хайде идвай. Нямаме време за гу…
— Я виж! — извика Тас. — Някой се разхожда там. Отивам да погледна!
При което заприпка нататък с шарената си, пърхаща риза и жизнерадостно подскачаща опашка.
— Веднага се връщай… — започна Палин, но осъзна, че е по-добре да си спести думите.
Кендерът беше прав. Някой наистина се разхождаше около руините на академията. Зачуди се кой ли би могъл да бъде. Жителите на Утеха смятаха мястото за прокълнато и за нищо на света не желаеха да се мотаят наоколо. Натрапникът носеше свободно падащи дрехи; под поръбеното със златен ширит наметало за миг се мярна материя с пурпурен цвят. Разбира се, нищо не пречеше непознатият да е някой от старите му ученици, дошъл, за да огледа мястото с носталгия, но магьосникът силно се съмняваше, че е така. По грациозната походка и богатото облекло можеше да се отсъди, че това не може да бъде никой друг освен Джена.
В дните преди Войната на Хаоса господарката Джена от Палантас бе могъща магьосница от Ордена на Червените мантии. Беше изключително красива жена. Носеха се слухове, че е била любовница на Даламар Мрачния, ученика на Рейстлин Маджере и бивш владетел на Кулата на Върховното чародейство в Палантас. Джена преживяваше от търговия с магически предмети. Магазинът й се справяше относително добре по време на Четвъртата епоха, когато магията на тримата богове — Солинари, Лунитари и Нуитари — все още бе в ръцете на хората, които я търсеха. При нея винаги можеше да намериш различни магически съставки като гуано, крилца от мухи, сяра, розови листенца (цели и на прах), яйца от паяк и така нататък. Имаше и доста запаси от отвари и освен това беше известна с най-добрата колекция от свитъци със заклинания и магически книги извън Кулата Уейрит, като всичко това се продаваше на сносни цени. Извън всичко друго, Джена притежаваше и много вълшебни артефакти: пръстени, гривни, кинжали, мечове, медальони, амулети и талисмани. Последните бяха предназначени за обикновените купувачи. В сбирката си имаше и по-различни, по-могъщи и смъртоносни предмети, които се предлагаха единствено на сериозни клиенти и след предварителна уговорка.
След началото на Войната на Хаоса, Джена се бе присъединила към Даламар и един магьосник от Ордена на Белите мантии с рискованата мисия да надвият изпадналия в ярост Баща на боговете. Така и не беше споменавала какво й се е случило по време на ужасното пътуване. Палин знаеше само, че след завръщането им Даламар е бил сериозно ранен и в продължение на дълги седмици е лежал на прага на смъртта в своята кула.
Джена неуморно бе полагала грижи за него до деня, в който беше излязла от кулата, за да не се завърне никога повече. Понеже същата нощ Кулата на Върховното чародейство в Палантас бе унищожена от магическа експлозия. Оттогава никой не беше виждал Даламар. Конклавът го бе обявил официално за мъртъв, едва след като бяха изминали много години, без да чуят нищо за него. Междувременно господарката Джена бе отворила магазина си наново, откривайки, че седи върху златна мина.