Отровни думи [bg]

— Знам — продължи готвачът, — но защо го е преместил в имението „Хадли“? Защо не го е занесъл по-навътре в гората, където животните са щели да се погрижат за останките?

— Защото е осъзнавал, че трупът не е най-уличаващото доказателство против него. А колибата. Години наред там са се трупали следи: пръстови отпечатъци, косми, храна. Нямало е как да изчисти всичко това, поне не веднага. Така че се е опитал да насочи нашето разследване към Марк и имението „Хадли“, за да спре разчистването на пътеките. Смятал е, че ако хотелът на семейство Жилбер фалира, няма да има нужда от горски маршрути за езда.

Гамаш говореше спокойно. В тона му не личеше и следа от нетърпение, макар че имаше пълното основание да се изнервя. Поне за десети път Мирна присъстваше на разговор, в който главният инспектор обясняваше едно и също на Габри, а той продължаваше да не вярва. Дори и в този момент клатеше глава.

— Съжалявам — завърши детективът напълно откровено. — Друго заключение бе невъзможно.

— Оливие не е убиец.

— Съгласен съм. Но е извършил убийство. Непредумишлено. Непреднамерено. Нима не допускате възможността, че е способен да убие от гняв? Години наред се е старал да накара Отшелника да му даде съкровището и се е боял, че може да го изгуби. Убеден ли сте, че това не би накарало Оливие да прибегне до насилие?

Габри се поколеба. Гамаш и Мирна бяха затаили дъх. Страхуваха се да не прогонят плахите наченки на разум, които пърхаха около приятеля им.

— Оливие е невинен — въздъхна готвачът тежко, раздразнено. — Защо му е да мести трупа?

Главният инспектор го гледаше втренчено. Не му достигаха думи. Ако имаше начин да убеди този измъчен човек, щеше да го направи. Опитал бе какво ли не. Чувстваше се зле при мисълта, че Габри ще носи това ненужно бреме — страшната мисъл, че партньорът му е попаднал в затвора несправедливо. Щеше да му е по-леко, ако приеме ужасната истина, вместо да се бори, да се опъва и да се старае да превърне желанието си в реалност.

Готвачът обърна гръб на следователя и тръгна през площада към самия център на селото. Седна на пейката.

— Невероятен човек — промълви Гамаш и с Мирна продължиха да се разхождат.

— Такъв е. Нали го знаете, ще чака цяла вечност. Ще чака Оливие да се върне.

Инспекторът не отвърна и продължи да крачи мълчаливо редом с книжарката.

— Срещнах Венсан Жилбер — проговори най-накрая. — Казва, че Марк и Доминик се чувстват все по-добре тук.

— Да. Оказа се, че когато не се занимава с влачене на трупове из селото, Марк всъщност е доста приятен човек.

— Жалко за коня Марк.

— Е, навярно така е по-щастлив.

Изказването изненада Гамаш, той се извърна и погледна Мирна въпросително:

— Мъртъв?

— Мъртъв ли? Венсан Жилбер го изпрати в „Ла порт“.

Гамаш изсумтя и поклати глава. Ама че задник бе този светец!

Когато минаха покрай бистрото, детективът се замисли за платнената торбичка. Преди всичко тя бе хвърлила вината върху Оливие, когато я откриха в тайника зад камината.