Отровни думи [bg]

— Да, разбира се. Простете. Бяхте в Трите бора с Арман Гамаш.

— Това ваши творби ли са? — кимна Брюнел към портфолиото.

— Да, снимки на картините ми.

— Може ли да погледна?

Клара отвори папката и дамата от Sûreté заразглежда фотографиите. Усмихваше се, коментираше и от време на време си поемаше въздух. Но се спря на една от картините. Беше портрет на радостна жена, която се бе обърнала напред, но гледаше през рамо някъде зад себе си.

— Красива е — заяви Терез. — Бих се радвала да се запозная с кея.

Клара не отговори. Просто чакаше. След минута събеседницата ѝ примигна, усмихна се и я погледна.

— Има нещо притеснително. От нея се излъчва божията милост, но е станало нещо току-що, нали?

Художничката продължаваше да мълчи, втренчила поглед в репродукцията на собствената си картина.

Терез Брюнел се загледа още веднъж в портрета. Изведнъж рязко си пое въздух и се обърна към събеседничката си:

— Грехопадението. Боже мой, нарисувала сте грехопадението. Онзи миг. Тя дори не го осъзнава, нали? Не напълно, но долавя нещо — предчувства ужаса, който я грози. Грехопадението.

Терез притихна, докато се взираше в красивата блажена жена. И онова едва забележимо, почти невидимо предусещане.

Клара кимна:

— Да.

След секунди Терез прошепна един въпрос толкова тихо, че художничката не бе сигурна дали дамата е произнесла думите на глас. Може би бе само повей на вятъра.

— От какво се боите?

Клара се колеба дълго, преди да проговори. Не защото не знаеше отговора, а защото никога досега не го бе казвала гласно:

— Боя се, че няма да разпозная рая.

Настъпи мълчание.

— Аз също — призна едва чуто комисар Брюнел.

Написа на листче поредица от цифри и го подаде на художничката:

— Ще проведа един разговор, когато се върна в кабинета си. Това е моят телефон. Обадете ми се днес следобед.

Клара постъпи точно така и за нейно удивление се оказа, че полицейската служителка ѝ е уредила среща с главния куратор на Музея за съвременно изкуство в Монреал, за да му покаже портфолиото си.

Това беше преди няколко седмици. Оттогава се случиха много неща. Главен инспектор Гамаш бе арестувал Оливие за убийство. Всички бяха уверени, че е станала грешка. Но когато започнаха да излизат наяве все повече доказателства, ги бе завладяло съмнение. Междувременно Клара бе занесла папката с творбите си в музея. И я бяха поканили на следваща среща.

— Не те викат, за да ти откажат — заяви Питър, докато шофираше с превишена скорост по магистралата. — Никога не съм чувал за галерия, която кани творец на среща, за да го отхвърли. Новините са добри, Клара. Направо страхотни. Това е много по-хубаво от всичко, което можеше да направи Фортен за теб.

Художничката си позволи да допусне, че наистина е така.

А Питър караше и си мислеше за картината на неговия статив. Картината, която вече бе приел за приключена. Същото важеше и за кариерата му. На бялото платно бе изобразил голям черен кръг — почти затворен, но не напълно. Там, където бе прекъснат, бе поставил точки.