Отровни думи [bg]

— Доминик и Марк се чувстват все по-удобно в имението, за което трябва да благодарят най-вече на вас — продължи Жилбер. — Ако не бяхте разрешили случая, щяха да бъдат съсипани. Доколкото разбрах по време на съдебния процес, Оливие умишлено е преместил трупа. Искал е да затворят хотела.

Гамаш не отговори.

— Но, разбира се, не е било само това — упорито дълбаеше в темата докторът. — Предполагам, че е бил алчен.

Главният инспектор все така мълчеше, не искаше да хвърля повече вина върху човека, когото още смяташе за свой приятел. Предпочиташе да остави тези определения на адвокатите, съдиите и съдебните заседатели.

— Гладният дух — изрече Жилбер.

При тези думи Гамаш се извърна на сгъваемия стол и се вгледа в достолепния мъж до себе си.

— Pardon?

— Гладният дух е вярване на будистите. Едно от състоянията на човека, докато преминава през Колелото на живота. Колкото повече ядеш, толкова повече огладняваш. Смята се, че това е най-ужасната форма на прераждане. Опитваш се да запълниш празнина, която става все по-голяма. Тъпчеш я с храна, с пари или власт. С възхищението на околните. С каквото дойде.

— Гладният дух — повтори инспекторът. — Ужасно.

— Нямате представа — отвърна Жилбер.

— А вие имате ли?

След миг докторът кимна. Вече не изглеждаше толкова величествен. Но беше много по-човечен.

— Трябваше да се откажа от всичко, за да получа онова, което желаех най-силно.

— Какво беше то?

Жилбер дълго размишлява, преди да отвърне:

— Другар.

— Дошли сте в тази горска колиба, за да търсите другар? — усмихна се детективът.

— За да се науча как да бъда добър другар сам на себе си.

Продължиха да седят мълчаливо и след време Жилбер проговори:

— Значи Оливие е убил Отшелника заради съкровищата му?

Гамаш кимна:

— Опасявал се е, че може да ги намери някой друг. Знаел е, че е въпрос на време, когато синът ви се е преместил в имението и Рор Пара започнал да разчиства пътеките.

— Като стана дума за Пара, подозирахте ли и някой от семейството му?

Детективът сведе поглед към горещата чаша кафе, която изпускаше пара и сгряваше големите му длани. Не можеше да разкаже на доктора цялата история. Нямаше как да признае, че Хавък Пара дълго време бе основният заподозрян. Младежът работеше до късно. Имаше вероятност да е проследил Оливие до колибата, след като е затворил бистрото. Макар че инструментите му за дърворезба бяха дали отрицателни резултати при лабораторните тестове, можеше да е използвал други. А и нали Отшелника е бил от Чехия?

Ако не Хавък, може би престъпникът бе баща му Рор, който разчистваше пътеките от растителността и се бе насочил право към колибата. Може би дори се бе натъкнал на нея.

Може би, може би, може би.

Широка пътека от догадки водеше право към семейство Пара.

Но Гамаш предпочете да не казва на Жилбер и още нещо — че и той е бил сред заподозрените, както и синът му, и снаха му. Колибата се намираше на тяхната земя. Защо бяха купили запустялото имение, а не друга къща? Защо почти незабавно бяха наели човек да разчисти пътеките? Това бе едно от първите неща, които бяха направили след нанасянето си.