![Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/3/otrovni-dumi-bg-download.jpg)
Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
Три точки. За безкрайност. За общуване.
В мазето на своя дом Жан Ги Бовоар разглеждаше омачканите листчета хартия. Чуваше как Инид се суети горе, докато приготвя обяд.
През последните седмици слизаше в мазето при всеки удобен случай. Пускаше телевизора на някой спортен канал и сядаше на бюрото си с гръб към екрана. Хипнотизиран от листчетата. Таил бе надежда, че откачената дърта поетеса е написала всичко на цял лист хартия и после го е накъсала на лентички. Ако беше така, щеше по-лесно да ги сглоби, сякаш са парченца от пъзел. Но не, оръфаните ръбове на листчетата не съвпадаха. Трябваше да открие смисъла в думите.
Бовоар бе излъгал началника си. Не го правеше често и не можеше да си обясни защо го бе сторил този път. Казал бе на главния инспектор, че е изхвърлил всички глупави думи, които Рут бе залепила на вратата му, бе пъхнала незабелязано в джоба му или бе връчила на други хора, за да му ги предадат.
Искаше да ги изхвърли, но още по-силно бе желанието му да разбере какво означават. Беше почти безнадеждно. Главният инспектор навярно можеше да разшифрова загадката, но за Бовоар поезията бе огромна глупост. Дори под формата на цяло произведение. Нямаше начин да се справи със задачата да сглоби цяла поема от хаотични фрагменти.
Но полагаше усилия. В продължение на седмици.
Плъзна едно от листчетата между други две и премести парче хартия най-отгоре.
Надигна бутилката бира.
— Жан Ги-и-и! — призова го напевно жена му. — Обядът е сервиран.
— Идвам.
Инид го повика още веднъж, но той не отговори. Продължи да се взира в стиховете. И тогава пред погледа му попаднаха пухкавите лапички, които висяха от един рафт над бюрото му. На нивото на очите. Плюшеният лъв, който незабелязано бе прибрал от пансиона. Отначало го бе отнесъл в стаята си за компания. Сложил го бе на стола, за да го вижда, докато лежи на леглото. И да си представя, че на мястото му е тя. Подлудяващ, страстна, изпълнена с енергия. Нахлуваше в пустите и тихи кътчета на живота му и ги изпълваше. С живот.
Когато приключиха работата по случая, прибра лъвчето в багажа си и го донесе тук. Където Инид никога не слизаше.
Добрата лъвица. С мека кожа и усмивка. „Wimoweh, а-wimoweh“ — тананикаше си Бовоар под нос, докато четеше последната строфа:
Час по-късно Арман Гамаш излезе от гората, спусна се по склона и стигна до Трите бора. На прага на бистрото си пое дълбоко въздух, овладя емоциите си и прекрачи вътре.
Трябваха му няколко секунди, за да привикнат очите му със сумрака. Тогава видя Габри зад бара — там, където винаги бе стоял Оливие. Едрият мъж се бе стопил, отслабнал. Изглеждаше съсипан от грижи. Уморен.
— Габри — проговори Гамаш. Двамата стари приятели се гледаха напрегнато.
— Мосю — отвърна Габри. Размести бурканите с разноцветни бонбони, поставени върху излъскания дървен плот, и излезе отпред. Предложи на главния инспектор анасонова луличка.
Минути по-късно в бистрото влезе Мирна и завари Габри и Гамаш да седят кротко пред огнището. Разговаряха. Главите и коленете им почти се докосваха. Между тях стоеше недокосната анасонова луличка.
Когато жената влезе, вдигнаха поглед.
— Извинете — спря се тя на вратата. — Ще дойда по-късно. Само исках да ви покажа нещо.
Книжарката подаде парче хартия на Габри.
— И аз имам такова — отвърна готвачът. — Най-новото стихотворение на Рут. Какво означава според теб?
— Не знам.
Още не можеше да свикне, като идва в бистрото, да я посреща само Габри. Оливие бе в затвора и Мирна не можеше да се отърси от чувството, че на мястото му липсва нещо жизненоважно. Сякаш някой бе отсякъл един от трите бора.
Случващото се бе мъчително. Селото бе разкъсано и потресено. Жителите искаха да подкрепят Оливие и Габри. Арестът ги хвърли в ужас. Не можеха да повярват. Но знаеха, че главен инспектор Гамаш не би постъпил така, ако не е напълно сигурен.
На всички бе ясно колко много бе струвало на детектива да сложи белезници на свой приятел. Изглеждаше невъзможно да защитиш единия, без да предадеш другия.