Отровни думи [bg]

Когато приказката се оказала недостатъчна, за да вдъхне нужната доза страх, когато пътеката до колибата била почти напълно разчистена, Оливие прибягнал до своя напалм, своя горчичен газ155, своята летяща бомба. Своята „Енола Гей“156.

Окачил паяжината в ъгъла. Оставил в колибата издяланата в дървото дума woo, за да я намери Якоб. Знаел, че когато Отшелника я види, ще… Какво щяло да се случи? Да умре? Може би. Но най-малкото щял да изпадне в паника. Да разбере, че го е настигнало. Онова, от което се криел и бягал. Онова, от което най-много се боял. То го открило. И оставило визитка.

Какво се бе объркало? Дали Отшелника бе пропуснал да забележи паяжината? Дали неговата алчност надминавала дори тази на Оливие? Каквото и да се бе случило, Арман Гамаш знаеше едно със сигурност: търпението на антикваря се бе изчерпало. Нервите му били опънати до крайност, кръвта му кипяла от ярост, той посегнал и сграбчил менората. И нанесъл удара.

Адвокатът бе предпочел дело със съдебни заседатели. Добра стратегия, казал си бе Гамаш. Можеха да убедят заседателите, че обвиняемият е действал при временно умопомрачение. Самият главен инспектор бе настоял да съдят Оливие за непредумишлено убийство и прокурорът се бе съгласил. Детективът знаеше, че Оливие е причинил много ужасни неща на Отшелника, и то напълно съзнателно. Но убийството не бе едно от тях. Да, беше държал Якоб като свой пленник. Да, беше го манипулирал и се бе възползвал от него. Да, бе довел почти до лудост един емоционално лабилен човек. Но не го бе убил предумишлено. Гамаш вярваше, че престъплението бе накарало самия Оливие да се изненада и отврати от себе си.

Това бе най-точната дефиниция — непредумишлено убийство.

Това бе сторил Оливие. Бе убил човек. Не с онзи последен, ужасяващ удар, а бавно и постепенно. Наплашил бе Отшелника дотолкова, че лицето му се набраздило от дълбоки бръчки на тревога, а сърцето му трепвало всеки път, когато навън пропуквала съчка.

Всичко бе завършило с убийство и самоубийство. Оливие в крайна сметка бе убил и себе си. Бе издялал всичко добро от душата си до такава степен, че ненавистта бе заменила самоуважението. Човекът, в който би могъл да се превърне, бе мъртъв. Погълнал го бе гладният дух.

Онова, което в крайна сметка уличи Оливие, не бяха предположенията, а фактите. Доказателствата. Никой освен собственика на бистрото не бе стъпвал в колибата. Неговите отпечатъци бяха намерени върху почти всичко, но най-вече върху оръжието на убийството. Бе познавал Отшелника. Продал бе някои от съкровищата му. Продал бе и дърворезбите. Бе откраднал торбичката от зебло. А накрая оръжието на убийството бе намерено в тайник в бистрото заедно с торбичката. Адвокатът му можеше да приведе какви ли не аргументи, за да докаже несъстоятелността на обвинението, но уликите бяха неоспорими. Главният инспектор не се съмняваше в това.