Отровни думи [bg]

Собственикът на бистрото отвори очи и се върна в настоящето.

— Отшелника се боеше от нещо, разбрах го още първия път, като го видях в този салон. С годините ставаше все по-затворен и накрая дори не излизаше от колибата си, не идваше в селото. Разпитваше ме за новини от външния свят. Разказвах му за политическата ситуация, за войните по света и за някои местни събития. Веднъж му споменах за концерт в църквата на Трите бора. Ти щеше да пееш — Оливие погледна към Габри — и той пожела да дойде.

И така, бе стигнал до повратната точка. Изречеше ли тези думи, нямаше връщане назад.

— Не можех да го допусна. Не исках да се запознава с никой друг, нито да се сприятелява. Казах на Отшелника, че концертът е бил отменен. Той се поинтересува защо. Не знам какво не прихвана, но тогава започнах да измислям тази приказка за планината, за селяните и за момчето, което откраднало, избягало и се скрило.

Оливие впери поглед в ръба на масата. Можеше да различи шарката на дървото там, където бе износено до блясък. Хиляди хора го бяха докосвали и търкали с ръце или просто си бяха почивали, отпуснати на него, поколения наред. Както той правеше сега.

— Отшелника бе уплашен от нещо и приказката усилваше страха му. Изпадна в умопомрачение, взе да става все по-чувствителен. Знаех, че ако му разкажа за ужасните неща, които се случват отвъд гората, той ще ми повярва.

Габри се дръпна настрани, за да огледа партньора си от главата до петите:

— Направил си го нарочно? Накарал си го да се страхува от външния свят, за да не смее да излиза? Оливие…

Последната дума излезе с рязко издишване, сякаш бе нещо, което силно вонеше.

— Но има и друго — намеси се Гамаш тихо. — Вашите приказки не само са държали Отшелника като в затвор, а съкровищата му — далеч от други хора. Те са го вдъхновили да изработи дървените статуетки. Какво си помислихте, като видяхте първата?

— Почти я изхвърлих, когато ми я даде. Но после си казах, че е нещо хубаво. Приказките го вдъхновяваха. Помагаха му да се изразява творчески.

— Дърворезби с ходещи планини, чудовища и маршируващи армии… Навярно си докарал кошмари на бедния човечец — отбеляза Габри.

— Какво означава woo? — попита главният инспектор.

— Не знам, наистина. Но понякога, докато разказвах приказката, той прошепваше думата. Първо го взех за най-обикновено издишване, но после осъзнах, че е нещо повече. Woo.

Оливие повтори думата така, както я бе произнасял Отшелника — шепнешком. Ууу.

— Значи вие сте направили паяжината с вплетените в нея букви, за да наподобите „Паяжината на Шарлот“ — книга, която ви е помолил да му донесете?