![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Ето защо той не й обърна внимание, защото не искаше да го безпокоят в този момент. Той продължи да пуши и раздразнено я избута. Тя се отдръпна назад и в тишината зад себе си той чу мекото проскърцване на матрака, когато тя се върна в леглото с хладните чаршафи от египетски памук. Той трябваше да мисли не за нея, а за себе си. Трябваше да бъде сигурен, че върши какво то трябва, че се освобождава от съответните хора и задвижва всичко в подходящото време.
Преглеждайки отново плановете си, нямаше нищо, за което да съжалява. Е, може би зарязването на къщата в Богота. И задето завинаги оставя мургавите слабини на страхотните колумбийки. За това наистина щеше да съжалява. Но що се отнасяше до останалото, той за нищо друго дори не се замисли. Беше го правил достатъчно често и му беше познато. Всъщност всички ония смели изчезвания през годините — ония периоди, когато, след като беше изградил пълноценен живот и някой ден, изведнъж, заради телефонно обаждане или лаконична бележка, пъхната под вратата му, или вестникарско съобщение в колоната за лични обявления, той затваряше вратата зад себе си и изчезваше в един друг живот, оставяйки навития за следващата сутрин будилник — всички тези смели изчезвания, когато тръгваше само с дрехите на гърба си, бяха като генерални репетиции за този финал, в който той вземаше със себе толкова много, колкото можеше. Новият му живот щеше да бъде последен за него. Не възнамеряваше повече да изчезва, нито пък планираше пак да започва отначало от нищо, както всеки път досега. Този последен път той щеше да има милиони, пръснати по цялото земно кълбо в дузина скривалища, закриляни от кодове, шифри и защитени сметки. Замисълът беше подробен и сложен, с десетки участници, необходими да го доведат до неговия финал, но накрая, след продължителен развой, щеше да бъде единствено той, прекрачвайки прага, сам, към един нов живот. За последен път.
65.
Колин Фийбър затвори телефона в своя кабинет и веднага почувства лепкава влага по лицето си. Знаеше, че над горната му устна се е насъбрала пот. Жената му каза, че Гилбърт Хорман е починал от сърдечен удар в апартамента, разположен до офиса му, някъде през нощта. Личната му секретарка била открила тялото му, когато влязла сутринта. Тя каза, че съжалява, но не може да говори повече. Имало такава суматоха там сега. Току-що отнесли тялото. Всички били разстроени. Било трагедия, такава трагедия.
Фийбър седеше неподвижно на стола си и ги преброи: Тислър, самоубийство. Безъм, инфаркт. Бъртъл, може би в експлозията. Не можеше да открие Шек. Вероятно в експлозията с Бъртъл, тъй като там беше главното им място за срещи. Хорман, инфаркт.
А сега не можеше да се свърже с Калатис по кодовата им линия. И с него ли се бе случило нещо? Какво, по дяволите, ставаше? Той се опря с длани в бюрото пред себе си, като че ли беше на лодка и искаше да запази равновесие, борейки се с морската болест след много часове сред вълните. Дали тук нещо ставаше, което той би трябвало да усети по-рано? Стомахът му се преобърна при тази мисъл. Но тъй като не го е забелязал, как сега да постъпи? Не трябва ли да предприеме крайната стъпка и да се свърже със Страсър? Беше предупреден никога да не го прави. Страсър беше „извън нещата“, освен финансово. Беше напълно откъснат и явно намерението му беше да остане така. Това беше мимолетна идея, защото, ако Фийбър се плашеше от Калатис, то той направо се вцепеняваше от страх пред Брод Страсър, с когото се бе срещал само четири пъти през трите години и половина, откакто Страсър закупи контролния дял в „Дейтапринт“.
Той хвърли поглед наоколо. Кабинетът беше в модерен стил, както подобаваше на професията му, с мебели от хром, стъкло и пластмаса в основни цветове, като тук-таме имаше по някой детайл от италиански модни акценти, кафеният сервиз, съдовете за коктейли в шкафовете за напитки. Той стана от бюрото. Не знаеше защо стана. Нямаше да ходи никъде. Не знаеше какво да прави. Но и не можеше да стои спокойно. Не съществуваше авариен план за подобно нещо, всички да умрат и да няма с кого да се свърже. Какво, по дяволите, ставаше? Нима тази работа приключваше? Беше ли в опасност? Господи! Какво му гарантираше, че не е? Защо и той да не е в опасност?