Сянката на чинара [bg]

— Господин Невин Дарк.

Сърцето на Невин спря за секунда, но той се изправи и каза:

— Да, сър.

— Добро утро, господин Дарк. Бихте ли седнали ето тук, на първия ред, най-накрая вляво. Засега ще ви наричаме съдебен заседател номер едно.

— Разбира се.

Невин тръгна по пътеката и забеляза, че адвокатите го гледат така, все едно току-що е застрелял някого. Седна на празния първи ред, а адвокатите продължиха да го зяпат. Всичките.

Невин Дарк. Бял мъж, на петдесет и три години, фермер, една съпруга, две пораснали деца, не посещава конкретна църква или граждански клуб, не е учил в колеж, няма криминално досие. Джейк му беше дал седмица. Двамата с Порша прегледаха бележките си.

Хари Рекс, който стоеше в ъгъла, също прегледа бележките си. Според тях идеалният съдебен заседател беше чернокож мъж или жена на каквато и да е възраст, но сред призованите нямаше много такива. На масата на противниковата страна Уейд Лание и Лестър Чилкот сверяваха проучванията си. Техният идеален съдебен заседател беше бяла жена на четирийсет и пет години и нагоре, отраснала сред дълбоката сегрегация на стария Юг и напълно нетолерантна към чернокожите. Те харесваха Невин Дарк, макар да не знаеха за него повече, отколкото Джейк.

Заседател номер две беше Трейси Макмилън, секретарка, бяла, на трийсет и една години. Съдия Атли бавно разлистваше документите си, проучваше имената, стараеше се да ги произнася безукорно и даваше предостатъчно време на всеки да заеме мястото си. Когато първата редица се напълни, се насочиха към втората, където първата призована беше съдебен заседател номер единайсет, Шери Бинтън.

След един час настаниха първите петдесет. След това съдия Атли освободи останалите и им обясни, че ще бъдат на повикване до второ нареждане. Някои си тръгнаха, но повечето останаха по местата си и се превърнаха в част от публиката.

— Да направим петнайсет минути почивка — каза съдията, удари с чукчето, надигна се тромаво и излезе с клатушкане и развята черна роба.

Адвокатите се събраха на групи. Всички говореха едновременно.

Джейк, Хари Рекс и Порша отидоха право в залата, където провеждаха дискусиите си съдебните заседатели и която в момента беше празна. Щом Джейк затвори вратата, Хари Рекс каза:

— Прецакани сме, ясно ли ти е? Много лош жребий. Много, много лош.

— Спокойно. — Джейк метна бележника си на масата и изпука кокалчетата на пръстите си.

— От петдесетте имаме единайсет чернокожи. За съжаление, четирима от тях са на втория ред. Пак сме отзад.

— На забавна ли се правиш? — сопна й се Хари Рекс.

— Ами да, стори ми се доста остроумно.

— Престанете де — намеси се Джейк. — Надали ще стигнем по-далече от четирийсет.