Гравитационна дъга [bg]

Точно сега подводницата плава някъде край бреговете на Испания, по-голямата част от деня потопена, а нощем излиза на повърхността да зареди батериите и от време на време се промъква да зареди с гориво. Скуалидоци не желае да се разпростира подробно относно зареждането, но очевидно те имат запазени отдавнашни връзки с републиканското съпротивително движение, една общност на благосклонността и състраданието, дар на непоколебимостта… Скуалидоци пребивава в Цюрих сега, за да осъществява контакт с правителства, които биха желали поради всевъзможни причини да подпомагат неговия анархизъм в изгнание. До утре той трябва да занесе едно съобщение в Женева: оттам то ще бъде предадено в Испания и на подводницата. Но тук в Цюрих е пълно с агенти на Перон. Наблюдават го. Не бива да рискува и да издаде свръзката си в Женева.

— Аз мога да ти помогна — Слотроп облизва пръстите си, — но съм зле с парите и…

Скуалидоци назовава сума, която стига за разплащане с Марио Швайтар и за препитание на Слотроп за много месеци напред.

— Даваш в аванс половината и веднага тръгвам.

Аржентинецът му връчва адресите, парите, съобщението и плаща сметката. Уговарят се за среща в „Кроненхале“ след три дни.

— Късмет.

— И на вас също.

Един последен тъжен поглед на Скуалидоци, останал сам на масата. Отмятане на перчема, светлините постепенно угасват.

Самолетът е очукан и раздрънкан DC-3, избран за неговото сходство с лунната светлина, приветливото изражение на остъклената кабина и абсолютно тъмното му вътрешно и външно оцветяване. Слотроп се буди свит на кълбо сред товара, метален мрак и моторни вибрации проникват до костите му… от някаква преграда далеч напред се процежда съвсем слаба червена светлина. Пропълзява до един миниатюрен илюминатор и поглежда навън. Алпи, озарени от луната. Планинската верига обаче му се струва малка, съвсем не тъй величествена както е предполагал. Е, какво от това… Той се настанява на едно пищно меко легло, запалва получена от Скуалидоци цигара с корков филтър и размишлява, брей, не е зле, скачаш в самолета, отиваш където искаш… защо непременно трябва да спираш в Женева? Ами да, какво ще кажеш за, ъ-ъ-ъ-ъ Испания? Не, чакай, те са фашисти. А в Океания! Хммм. Там е пълно с японци и американски войници. Е, Африка е Черният Континент, там има само туземци, слонове и онзи Спенсър Трейси…549

— Няма къде да избягаш, Слотроп, няма къде. — Фигурата е свита до един сандък и трепери. Слотроп примигва на слабата червена светлина. Това е знаменитото лице от книжните обложки на безгрижния авантюрист Ричард Халибъртън550: но странно променено. Ужасен обрив покрива и двете му бузи като палимпсест върху по-стари белези от шарка, в чиято симетричност Слотроп, ако бе имал очите на лекар, щеше да прочете медикаментозна алергичност. Ездитният брич на Ричард Халибъртън е изпокъсан и нацапан, лъскавата му светла коса сега виси омазнена. Този несполучил ангел изглежда плаче безмълвно, приведен, над посредствените Алпи, над всичките нощни скиори далеч долу, които неуморно кръстосват, пречистват и усъвършенстват техния фашистки идеал Действие, Действие, Действие, навремето сияен смисъл на неговото битие. Но вече не. Вече не.