Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Специалното внимание на пресата изглежда допълнително е напомпало и без това високото ти самочувствие, Потър — тихо каза професорът, след като класът се успокои.
Хари не отговори. Той знаеше, че Снейп се опитва да го предизвика, както бе правил много пъти досега. Явно търсеше начин да накаже с цели петдесет точки „Грифиндор“, преди да е свършил часът.
— Може да си въобразяваш, че целият магьоснически свят ти се възхищава — продължи Снейп още по-тихо, та никой друг да не го чува (Хари не спираше да чука в хаванчето, макар че отдавна бе превърнал бръмбарите в много ситен прах), — но мен не ме интересува колко често се появява снимката ти във вестниците. За мен, Потър, ти не си нищо повече от едно противно малко момче, което смята, че правилата не важат за него.
Хари изсипа смлените на прах бръмбари в котела си и се залови да реже корени от джинджифил. Ръцете му леко трепереха от гняв, но той бе забил поглед надолу, сякаш не чуваше и дума от онова, което му говори Снейп.
— Затова сериозно те предупреждавам, Потър — продължи Снейп с мек и още по-заплашителен глас, — не ме интересува дали си прочут дребосък или не, ако те хвана, че пак тършуваш из кабинета ми…
— Дори не съм се приближавал до кабинета ви! — гневно отвърна Хари, забравил, че се преструва на глух.
— Не ме лъжи! — изсъска Снейп и сякаш бездънните му черни очи се впиха в очите на Хари. — Ами кожата от дървесна змия? Ами рибораслите? И двете неща са взети от личните ми запаси и много добре знам кой ги е откраднал.
Хари гледаше Снейп, като не си позволяваше нито да мига, нито да изглежда виновен. Той наистина не беше откраднал от Снейп нито едно от тези неща. Хърмаяни бе взела кожата от дървесна змия още във втори курс — трябваше им за многоликовата отвара — и въпреки че Снейп още тогава заподозря Хари, така и не успя да го докаже. А рибораслите, разбира се, бяха задигнати от Доби.
— Не разбирам за какво говорите — хладнокръвно излъга Хари.
— Ти не беше в леглото си през нощта, когато някой се бе промъкнал в моя кабинет! — изсъска Снейп. — Сигурен съм в това, Потър! Лудоокия Муди може и да се е присъединил вече към твоя фенклуб, но аз лично няма повече да търпя поведението ти! Още една нощна разходка из моя кабинет, Потър, и скъпо ще си платиш!
— Добре — спокойно отвърна Хари и отново се зае с джинджифиловите корени, — ще го имам предвид, ако ме обземе силно желание да ида там.
Снейп го стрелна с очи и пъхна ръка под черната си мантия. За един миг на безумно безпокойство Хари си помисли, че той ей сега ще измъкне магическата си пръчка и ще го прокълне… Но после видя, че Снейп бе извадил малко стъклено шишенце със съвсем прозрачна течност. Хари се вгледа в него.
— Знаеш ли какво е това, Потър? — попита Снейп и очите му заплашително засвяткаха.
— Не — отвърна Хари, този път съвсем честно.
— Това е веритасерум — отварата на истината, която е толкова силна, че само три капки стигат, за да изпееш всичките си тайни и целият клас да ги чуе — злобно обясни Снейп. — Използването на тази отвара се контролира с много строги разпоредби от министерството. Но ако не внимаваш къде ходиш, юже да се окаже, че ръката ми случайно е _трепнала_… — и той леко разклати стъкленото шишенце — …точно над чашата ти с тиквен сок на вечеря. И тогава, Потър… тогава всички ще узнаем дали си бил в моя кабинет или не.
Хари не каза нищо. Той хвана ножчето и пак се залови да реже корените. Никак не му се слушаше за тая отвара на истината, а и не би се изненадал, ако Снейп му сипеше от нея. Той едва се овладя да не се разтрепери при мисълта какво щеше да се излее от устата му, ако това все пак се случи… Освен че щеше да вкара сума хора в беля, преди всичко Хърмаяни и Доби, имаше толкова много неща, които той криеше… като факта, че поддържа връзка със Сириус… а и най-съкровеното — стомахът му се сви при тази мисъл — чувствата, които изпитваше към Чо… Той хвърли и корените в котела и се замисли дали да не вземе пример от Муди и да започне да пие само от собствено шишенце…
На вратата на подземието се почука.
— Влез! — каза Снейп с обичайния си глас.
Целият клас се обърна, когато вратата се отвори. Влезе професор Каркаров. Всички го наблюдаваха, докато се приближаваше към бюрото на Снейп, навивайки отново козята си брадичка около пръста, очевидно много объркан.