Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Отбелязах си — рече консулът. — Сега тръгвай.
— Първо съм длъжен да предам следното векторно съобщение. То пристигна в 1622:38:14 ч. стандартно време, днес следобяд.
— Уха! Задръж го! — извика консулът, като замрази холопредаването. Половината от лицето на Мейна Гладстоун увисна над тях. — Длъжен си да покажеш това преди да тръгнем ли? На чии команди реагираш, Кораб?
— На президент Гладстоун, сър. Тя наложи приоритетна власт над всички функции на кораба преди пет дни. Това векторно съобщение е последното изискване, преди…
— Значи затова не реагираше на дистанционните ми команди — промърмори консулът.
— Да — свободно отвърна корабът. — Тъкмо щях да кажа, че излъчването на това съобщение е последното изискване, преди командването да премине към вас.
— И после ще изпълняваш това, което ти кажа?
— Да.
— И ще ни отведеш, където ти кажа?
— Да.
— Без тайни приоритетни заповеди?
— Без такива, за които да зная.
— Пусни съобщението — нареди консулът. Напомнящата за Линкълн физиономия на президент Мейна Гладстоун заплува в центъра на прожекционната ямка с издайническите потрепвания и прекъсвания, типични за векторното предаване.
— Доволна съм, че сте оцелял след посещението в Гробниците на времето — каза тя на консула. — Вече трябва да сте научил, че ви моля да водите преговори с прокудените, преди да се върнете в долината.
Консулът скръсти ръце и се втренчи в образа на Гладстоун. Навън слънцето залязваше. Разполагаше само с няколко минути, преди Рахил Уайнтрауб да достигне часа и минутата на своето раждане и просто да престане да съществува.
— Разбирам желанието ви да се върнете и помогнете на приятелите си — продължи Гладстоун, — но в този момент не можете да помогнете с нищо на детето… експерти в Мрежата ни уверяват, че нито криогенния сън, нито сомнията могат да задържат болестта на Мерлин. Сол знае това. От другата страна на прожекционната ямка Арундес каза:
— Истина е. Експериментират от години. В състояние на сомния тя ще умре.
— …можете да помогнете на милиарди хора в Мрежата която мислите, че сте предал — продължаваше Гладстоун.
Консулът се наведе напред, опря лакти на коленете си и брадичка — на юмруците си. Сърцето му биеше много шумно в ушите му.
— Аз знаех, че вие ще отворите Гробниците на времето — каза Гладстоун, а тъжните й кафяви очи сякаш бяха втренчени в консула. — Предсказателите на Техноцентъра показаха; че лоялността ви към Мауи-Обетована… и към спомена за бунта на баба ви… ще вземат връх над всички фактори. Време беше Гробниците да бъдат отворени и единствено вие можехте да активирате уреда на прокудените, преди самите прокудени да решат да го сторят.
— Чух достатъчно — заяви консулът и се изправи, обръщайки гръб на прожекцията. — Спри съобщението — нареди той на кораба, като знаеше, че той няма да се подчини.
Мелио Арундес мина през изображението и силно стисна ръката на консула.
— Оставете да я чуем. Моля ви. Консулът поклати глава, но остана в ямката със скръстени ръце.
— Сега се случи най-лошото — продължи Гладстоун. — Прокудените нахлуват в Мрежата. В момента унищожават Небесна врата. На Божия горичка й остава по-малко от час, преди нашествието да я помете. Наложително е да се срещнете с прокудените в системата на Хиперион и да преговаряте… да използвате дипломатическото си майсторство, за да започнете диалог с тях. Прокудените няма да отговорят на нашите векторни или радиосъобщения, но сме ги подготвили за идването ви. Според мен, те все още ви вярват.
Консулът простена, приближи се до пианото и удари с юмрук по капака му.
— Остават ни минути, не часове — каза Гладстоун. — Ще ви помоля да отидете първо при прокудените в системата на Хиперион, а после да се опитате да се върнете в долината на Гробниците, ако трябва. Знаете по-добре от мен резултатите от войната. Милиони ще загинат ненужно ако не успеем да намерим безопасен канал, по който да комуникираме с прокудените.
Решението е ваше, но моля ви, помислете за последствията, ако се провалим в този последен опит да открием истината и да запазим мира. Ще се свържа с вас, когато стигнете рояка на прокудените.
Образът на Гладстоун проблясна, замъгли се и избледня.
— Ще отговорите ли? — попита корабът.
— Не. — Консулът започна да се разхожда напред-назад между пианото и прожекционната ямка.
— Нито един космически кораб или плъзгач не се е приземявал до долината с непокътнат екипаж от почти два века — обади се Мелио Арундес. — Тя трябва да знае колко малки са шансовете да отидете там… да оцелеете от Шрайка… и после да се срещнете с прокудените.