Децата на капитан Грант

При все това Паганел не изтъкна тази изгода. След две последователни несполуки той очевидно не се решаваше да предложи трето тълкование на документа. Впрочем на какво можеше да наблегне. Не беше ли достатъчно ясно изразено в документа, че капитан Грант се бе спасил на „материк“, а не на остров? А Нова Зеландия е само остров. Това бе неоспоримо. Както и да е, по тази или по друга причина Паганел не свърза предложението си за отиване в Окленд с никаква помисъл за нови издирвания. Той само подчерта, че между тази точка и Великобритания има редовни съобщения, от които можеха лесно да се възползуват.

Джон Манглс подкрепи предложението на Паганел. Той посъветва то да бъде прието, защото не можеха да чакат проблематичното пристигане на кораб в залива Туфолд. Но преди да вземат окончателно решение, той предложи да посетят кораба, за който говореше географът. Гленарван, майорът, Паганел, Робърт и той взеха една лодка и с няколко удара на веслата стигнаха до кораба, който беше закотвен на 400 метра от брега.

Това беше двумачтов кораб от 250 тона и се наричаше „Мъкуори“. Той пътуваше редовно между различните пристанища на Австралия и Нова Зеландия. Капитанът, или по-скоро корабопритежателят, срещна посетителите много грубо. Те разбраха веднага, че имат работа с невъзпитан човек, чиито обноски не се отличаваха много от тия на петимата моряци, които обслужваха кораба. Широкото му червено лице, дебелите му ръце, смазаният му нос, едното му извадено око, пожълтялата му от лулата уста и животинският му израз обрисуваха Уйл Халей като неприятен човек. Но пътешествениците нямаха избор и за едно няколкодневно пътуване нямаше защо да бъдат толкова придирчиви.

— Кого търсите, хей вие там? — запита Уйл Халей непознатите, които се изкачваха на палубата на кораба му.

— Капитана — отговори Джон Манглс.

— Аз съм — каза Халей. — После?

— „Мъкуори“ за Окленд ли ще отплава?

— Да. После?

— С какъв товар?

— С всичко, което се продава, и всичко, което се купува. После?

— Кога заминава?

— Утре по пладне с отлива. После?

— Бихте ли взели пътници?

— Зависи от пътниците, и то ако са съгласни да се хранят от общия казан.

— Те ще си носят храна.

— После?

— После?

— Да. Колко са?

— Девет, от които две дами.

— Нямам кабини.

— Ще ги настаним в рубката101, която ще оставите на тяхно разположение.

— После?

— Приемате ли? — каза Джон Манглс, който не се смущаваше от обноските на капитана.

— Трябва да видим — отговори собственикът на „Мъкуори“.

Уйл Халей мина един-два пъти по палубата, като удряше силно пода с грубите си подковани ботуши, после изведнъж се върна при Джон Манглс.