Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Каруцата бе паркирана така, че да закрива отвора на шахтата и Никола провери водонепроницаемата торба, която бе подготвил набързо, след като стоически изтърпя плахия разпит на Кюзар дали е взел достатъчно свещи и кибрит.
Мадлин стоеше наблизо, пъхнала под мишница увитата в торба сфера. Изглеждаше по-нетърпелива да започва от всички останали.
Кюзар проследи погледа му и измърмори.
— Пази там мадам. И намери Крак. Не знаех, че толкова съм се привързал към това кръвожадно копеле.
— Ще го намеря, — отвърна му Никола — И не се притеснявай; ако всичко върви добре, няма да сме в кой знае каква опасност.
— Не го казвай, — настоя Кюзар — Предизвикваш съдбата.
Отместиха тежкия метален капак и Никола слезе пръв, за да запали лампата, докато все още се виждаше нещо на светлината от отвора. Мадлин слезе след него и махна на Кюзар да постави капака на мястото му.
Когато очите им привикнаха към тъмнината, Никола видя, че това е една от най-новите галерии. Фенерът им освети високи тухлени стени и широк канал с тъмна течаща вода. Издатината за ходене беше чиста и почти суха и неприятната миризма беше съвсем слаба.
Отпушващата лодка беше завързана към халка на издатината и течението я поклащаше. Тя беше малка, отзад имаше метални плоскости за да се издига или накланя и така да контролира водния поток около себе си, а в предната част имаше метален екран с отвори, за да отпушва каналите. Тази лодка беше за проверки и екранът и беше махнат, за да се придвижва по-бързо. Никола беше подкупил един от каналджиите, с които се беше запознал напоследък и той му я беше осигурил, а обяснението, че е следовател, който има за задача да открие информация, която можело да се окаже пагубна за Префекта на Обществените работи, бе осигурило ентусиазирано съдействие.
Той я задържа, за да може Мадлин да се качи отпред и незабавно да разопакова сферата.
— Има ли нещо? — попита я.
— Не, — тя поклати глава и се вгледа внимателно в сферата. — Нито мърда, нито е топла.
Докато вземаше греблото, оставено на широката издатина и стъпваше в лодката зад нея, отбеляза, че тя не беше задала въпроса „Ами ако грешиш?“ Ако греша, приятелите ни са мъртви и ние си губим тук времето. Но не смяташе, че греши.
Освен това, имаше много повече причини за притеснение, ако не грешеше.
Развърза въжето, което придържаше лодката към издатината и подпря краката си, когато течението понесе напред малкия плавателен съд.
— Хо, — отбеляза Мадлин, изненадана от скоростта. — Не знам в какво се забъркваме, но поне ще стане бързо.
— Не става ли винаги така? — попита Никола с безгрижен тон.
Изпита облекчение, че тя вече прилича повече на себе си, след което се наруга наум, че си позволява това да го разсейва. Знаеше, че тя го обвинява за смъртта на Мадел и то с право; ако не беше той, старицата все още щеше да живее като мирна пенсионерка в околностите на Лодун. Но сега не можеше да стори нищо по този въпрос. След няколко фалстарта успя с помощта на греблото да насочи лодката към изхода на галерията и оттам към главния канал.
Лодката се плъзна в един канал, който беше само малко по-широк от металните плоскости монтирани на гърба й. Скоростта им се увеличи малко, но нямаше нужда от насочване, затова Никола остави греблото на дъното и седна на тесния парапет на кърмата. Тук таванът беше доста по-висок, а издатините за ходене по-тесни, светлината на лампата се отразяваше в тръбите на сводестия покрив. Силно напомняше канала, в който бяха влезли откъм затвора, но беше далеч по-чист от него. Никола знаеше, че това ще се промени когато стигнат до по-старите участъци.
Лодката бързо ги носеше надолу по канала под улица „Пискар“, където минаха през друга галерия с висок таван и излязоха на улица „Ореан“. Стените ставаха все по-тъмни и слузести, миризмата на водата все по-противна и лодката им се натъкваше на твърди предмети, които Никола предпочиташе да не оглежда отблизо. Мадлин бръкна в торбата за тъмните кърпи, които беше взел Никола и всеки от тях си я завърза около носа и устата. Кърпите бяха напоени със силен парсийски парфюм; ароматът беше тежък, но достойно се справяше с вонята на канализацията.
Всички нови канали бяха дълги и прави, добре поддържани с течение, контролирано от сифони и галерии, но дори тези широки тунели можеха за бъдат опасни. Имаха късмет, че напоследък не беше валяло много; понякога внезапните течения, предизвикани от поройни дъждове давеха каналджии. По-старата канализация, започната от раждането на града и променяна в течение на стотици години беше още по-труднопроходима. Никола каза: