Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Огиерът каза:
— Името ти пее в ушите ми, Ранд ал-Тор. — Гласът му отекни като далечен тътен и той се зае с представянията. Беше Хаман, син на Дал, син на Морел. По-старата жена се казваше Коврил, дъщеря на Елла, дъщеря на Соонг, а по-младата беше Ерит, дъщеря на Айва, дъщеря на Алар. Ранд си спомни, че е срещал Ерит в стеддинг Цофу, на два дни път усилна езда от Кайриен. Представа си нямаше какво може да търси в Кемлин.
Пред огиерите дори айилците изглеждаха ниски. Хаман стърчеше с близо половин ръст над Ранд и бе пропорционално широк, Коврил беше с една глава — огиерска глава — по-ниска и дори Ерит надвишаваше Ранд с близо стъпка и половина. Но това бяха най-незначителните отлики между огиерите и човеците. Очите на Хаман бяха големи като чаши за чай, широкият му нос заемаше почти цялото му лице, а ушите му стърчаха от косата като две бели туфи. Имаше дълги провиснали бели мустаци и тясна брада под брадичката, а веждите му висяха надолу по бузите. Ранд трудно можеше да определи с какво точно се различаваха лицата на Коврил и Ерит от неговото — освен че те нямаха бради и мустаци, разбира се, и че веждите им не бяха толкова дълги и дебели — но изглеждаха някак си по-нежни. Макар Коврил сега да изглеждаше доста тържествена — тя също по някаква причина му се стори позната, — а Ерит като че ли бе разтревожена и ушите й бяха клепнали унило.
— Ако ме извините за момент… — почна Ранд.
Сюлин не го остави да продължи.
— Дойдохме да поговорим с Дървобратята, Ранд ал-Тор — каза тя решително. — Трябва да знаеш, че айилците отдавна са водобратя с Дървобратята. Често посещаваме техните стеддинг и търгуваме.
— Това е точно така — измърмори Хаман. За огиер си беше мърморене. Като тътен на далечна лавина.
— Сигурен съм, че някои наистина са дошли да поговорят — каза Ранд на Сюлин и хвърли поглед към охраната си, избрана тази заран — всички бяха тук до последния човек. — Желая обаче да поговоря с тях насаме. Насаме — подчерта той и изгледа Лия и Касин. — Освен ако не смятате, че имам нужда от защита от тях?
Когато айилците си отидоха, Хаман поглади дългата си брада.
— Човеците не винаги са ни смятали за толкова безопасни. Хм. Хмм. — Умислената му реч прозвуча като бръмчене на гигантски бръмбар. — Има го в старите записки. Много стари. Само фрагменти, наистина, но датират чак от…
— Старей Хаман — учтиво се намеси Коврил, — бихме ли могли да поговорим по същество? — Този бръмбар избръмча с няколко тона по-високо.
Старей Хаман. Къде го беше чувал? Всеки стеддинг си имаше Съвет на старейте.
Хаман въздъхна дълбоко.
— Добре, Коврил, но ми се струва, че проявяваш невиждана припряност. Почти не ни остави време да се срешим, преди да дойдем тук. Кълна се, че подскачаш като… — Огромните му очи примигнаха към Ранд и той сподави кашлицата си с длан, голяма колкото волски бут. — Това пътуване Навън бе доста изтощително — продължи Хаман, обяснявайки на Ранд, — не на последно място след като разбрахме, че Шайдо Айил са обсадили Ал’ка-ир’рахиеналлен и че ти всъщност си тук, но после ти си отиде преди да можем да поговорим с теб и… Не мога да се отърва от чувството, че сме станали твърде необуздани. Не. Не, по-добре ти говори, Коврил. Заради теб си оставих науката и преподаването, за да хукна по света. Учениците ми сигурно вече са се разбунтували. — Ранд едва се сдържа да не се ухили; ако се съдеше по това как ставаха нещата обикновено при огиерите, на учениците на Хаман щеше да им трябва половин година, докато решат, че наистина е заминал, и още една година, докато решат какво да правят по въпроса.
— Една майка има право да се безпокои — каза Коврил и туфестите й уши помръднаха. После брадичката и се вирна. — Какво си направил със сина ми?
Ранд зяпна.
— Със сина ви?
— С Лоиал! — Тя го изгледа, все едно че се е побъркал. Ерит се взираше в него с тревога. — Моят Лоиал е твърде млад, за да бъде Навън, твърде млад е, за да обикаля по света и да върши неща, които ти несъмнено си го карал да върши. Стареят Алар ми разказа за теб. Какво общо може да има моят Лоиал с Пътища, тролоци и Рога на Валийр? Сега ще ми го върнеш, за да си го оженя, както си му е редът, за Ерит. Тя ще го научи на ред.
— Много е хубав — промърмори свенливо Ерит и ушите й потръпнаха от смущение. — И мисля, че е и много смел.
Според огиерските схващания Лоиал бе твърде млад, за да напуска стеддинг сам — беше малко над деветдесетгодишен. Огиерите живееха много дълго. От първия ден, в който Ранд го беше срещнал, Лоиал се тревожеше какво ще стане, когато старейте разберат, че е избягал. Най-много се тревожеше да не тръгне да го търси майка му, мъкнейки му невеста. При тях беше напълно възможно един ден да разбереш, че са те сгодили за жена, която изобщо не си виждал.