Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Джейк се опита да изтръгне крака си от хватката му и падна върху трона. Погледът му попадна на джоб, пришит към вътрешната страна на облегалката за ръцете. От него стърчеше ръкохватка на револвер, украсена със седеф.
— Ах, миличък, как ще страдаш — възторжено прошепна русокосият гигант. Изненаданото му изражение беше заменено от злобна и тържествуваща усмивка. — Ах, как ще те заболи! С какво удоволствие ще те… Какво?…
Усмивката му помръкна и той отново зяпна от учудване, когато момчето насочи револвера към него. Още по-силно стисна глезена му, а Джейк си помисли, че всеки момент ще счупи костите му.
— Няма да посмееш — пискливо прошепна Тик Так.
— Ще посмея и още как — мрачно заяви Джейк и натисна спусъка на резервното оръжие на великана. Дочу се глух трясък, който изглеждаше невинен в сравнение с тевтонския рев на шмайзера. На лявото слепоочие на исполина зейна черна дупчица, ала той продължи да се взира в Джейк, а единственото му око изразяваше недоумение.
Момчето искаше да стреля още веднъж, но пръстът му отказваше да натисне спусъка.
Неочаквано от скалпа на Тик Так се откъсна ивица кожа (все едно, че се отлепи стар тапет) и увисна на страната му. Роланд щеше да разбере какво означава това, но момчето вече не можеше да разсъждава логично. В съзнанието му се вихреше панически ужас, като фуния на торнадо. Сви се в ъгъла на огромното кресло, в този миг хватката на исполина се разхлаби и той падна по очи на пода.
Вратата! Трябва да отвори вратата и да пусне Стрелеца.
Съсредоточавайки се върху тази мисъл, без да забелязва каквото и да било, момчето хвърли револвера, който с трясък падна на металния под, и се надигна от креслото. Точно когато понечи да натисне бутона, нечии ръце се вкопчиха в гърлото му и го задърпаха далеч от „катедрата“, която всъщност беше команден пулт.
— Казах ти, че ще те убия, гадинке — прошепна му някой, — а старият Гашър винаги изпълнява обещанията си.
Момчето се опита да хване пирата, но не успя. Пръстите на Гашър още по-здраво стиснаха гърлото му и започнаха да го душат. Пред очите му се спусна сива пелена, която след миг се обагри в тъмночервено, сетне го обгърна непрогледен мрак.
34
Заработи помпа и колелото в центъра на херметическия люк се завъртя. „Слава Богу“ — помисли си Роланд. Сграбчи с дясната си ръка колелото още преди да е престанало да се движи и дръпна вратата към себе си. Другата врата беше открехната, от помещението се разнасяха звуци от борба и пронизващия лай на Ко, в който се долавяха нотки на ярост и болка.
Роланд я отвори с ритник и видя как Гашър се опитваше да удуши Джейк. Ко беше престанал да хапе Копърхед и се опитваше да спаси момчето, но ботушът на Гашър вършеше двойна работа: предпазваше пирата от зъбите на животното, а Ко — от заразената кръв на умиращия. Брендън отново ритна зверчето, за да го накара да пусне крака на Гашър, но то сякаш не усети болката. Джейк се беше отпуснал в мръсните ръце на похитителя си като марионетка, на която са отрязали конците. Лицето му беше придобило синкав оттенък, устните му бяха станали бледолилави.
Гашър вдигна глава и като видя Стрелеца, дрезгаво изкрещя:
— Това си ти!
— Точно така — любезно потвърди Роланд; стреля и половината от главата на пирата се разлетя на парчета. Той политна назад, при което окървавената му забрадка се раз-върза, и се строполи върху Тик Так. Краката му за барабаниха по металния под, после тялото му се вцепени.
Роланд два пъти стреля в Брендън, който се беше навел над Ко и се готвеше отново да го изрита. Човекът се завъртя като пумпал, блъсна се в стената и се свлече надолу, като се държеше за една от неоновите тръби. През пръстите му се процеждаше призрачна зеленикава светлина.
Животинчето докуцука до Джейк и заоблизва мъртвешкибледото му лице.
Копърхед и Хутс очевидно разбраха какво ги очаква и едновременно хукнаха към тясната врата, откъдето беше минала Тили, за да донесе каната с вода. Моментът не беше подходящ за прояви на благородство — Роланд застреля в гръб и двамата. Не биваше да губи нито миг и не смееше да рискува те да съберат смелост и да го нападнат.
Под купола на помещението проблеснаха ярки оранжеви светлини, разнесе се дрезгав вой на сирена, който отекваше в каменните стени. След секунди аварийното осветление запримигва в такт със сирената.
35
Еди се връщаше при Сузана, когато прозвуча сирената. Той подскочи от изненада и вдигна пистолета, прицелвайки се в празното пространство.
— Хей, какво става?