Пустош

— Тъй вярно — побърза да отговори висок очилат мъж в бяла копринена риза и черни копринени панталони. Приличаше на университетски професор от карикатура във вестник „Пънч“ от началото на века. — Не страдаме от липса на напитки.

Русокосият гигант, който отново се беше настанил на трона си, развеселено изгледа Джейк.

— Разполагаме с вино, бира и, разбира се, с вода. Понякога точно това е необходимо на организма — студена чиста вода. Искаш ли, миличък?

Момчето преглътна и усети болка, тъй като подутото му 1ърло беше пресъхнало.

— Искам — прошепна.

— Я гледай, и аз ожаднях — промърмори Тик Так, устните му се разтегнаха в усмивка, а зелените му очи заблестяха. — Донеси ми кана с вода, Тили — да пукна, ако знам защо съм станал толкова нелюбезен домакин.

Жената влезе в съседното помещение през люка, намиращ се срещу вратата, през която бяха влезли Гашър и Джейк. Момчето я проследи с поглед и навлажни с език подпухналите си устни.

Тик Так отново му заговори:

— Значи твърдиш, че американският град, от който идваш, много прилича на Луд.

— Е, не съвсем…

— Но нали разпозна някои устройства — настояваше русокосият. — Клапани, помпи и прочие. Да не говорим за огнераждащите тръби.

— Наричаме ги „неонови“, но мисля, че няма особена разлика.

Тик Так вдигна ръка и момчето изплашено се сви, но исполинът само го потупа по рамото.

— Наистина няма. Навярно си чувал и за компютрите?

— Да, но…

Тили се върна и плахо пристъпи към трона. Тик Так подаде каната на момчето, но когато то посегна да я вземе, рязко я отдръпна, вдигна я и отпи голяма глътка. Докато наблюдаваше струйките вода, които се стичаха от устата му по шията и по гърдите му, Джейк се разтрепери.

Исполинът го погледна иззад ръба на каната, сякаш току-що беше забелязал присъствието му. Гашър, Копърхед, Брендън и Хутс стояха зад трона и се кискаха като ученици, на които бяха разказали неприличен анекдот.

— Да му се не види! Толкова бях жаден, че напълно те забравих! — възкликна русокосият. — Ама че съм невъзпитан! Но водата изглеждаше толкова студена и чиста, толкова съблазнителна…

Поднесе каната на момчето, а когато то понечи да я вземе. Тик Так я дръпна и с леден тон процеди:

— Първо ще ми разкажеш всичко, което знаеш за диполярните компютри и транзитивните схеми.

— Моля? — Джейк крадешком хвърли поглед към вентилационния отвор, но златистите очи ги нямаше. Започваше да подозира, че са били плод на въображението му. Отново погледна към исполина и разбра, че няма да получи нито капка вода. Колко глупаво от негова страна да повярва в милосърдието на Тик Так. — Какво представляват биполярните компютри?

Лицето на русокосия се изкриви от гняв, той плисна остатъка от водата в насиненото, подуто лице на момчето.