Пустош

С периферното си зрение Еди забеляза, че гълъбите продължаваха безцелно да кръжат из гарата; някои се блъскаха в колоните и падаха мъртви на земята.

— Какво иска? — обърна се Сузана към невидимия малък Блейн. — За Бога, какво иска от мас?

Ала никой не й отговори. Еди осъзна, че розовото чудовище навярно е започнало да губи търпение. Натисна бутона ГОВОРЕТЕ/СЛУШАЙТЕ и трескаво заговори; усещаше как по страните и шията му текат струйки пот.

„Задай ми въпрос.“

— Ами… С какво си се занимавал напоследък, Блейн? Май не си пътувал по югоизточния си маршрут, а? Питам се защо. Дали просто не ти се е искало, или е имало други причини?

Той млъкна. Отново настъпи тишина, нарушавана единствено от плясъка на крилете на гълъбите. Еди си представи как Ардис се е опитвал да изкрещи, докато страните му са започнали да се разтапят, а езикът му се е запалил. Внезапно почувства как косъмчетата на врата му настръхнаха. Дали беше от страх, или под въздействието на повишаващо се електрическо напрежение?

„Побързайте. Никога досега не е бия толкова разярен.“

— Ще ни кажеш ли кой… кой те е построил? — отчаяно попита младежът, а мислено добави: „Само ако знаех какво иска смахнатият влак!“ — Искаш ли да си поговорим по този въпрос? Може би си дело на Беловласите? Не, мисля, че са те построили Великите старейшини. Прав ли съм? А може би… — Той не довърши изречението. Мълчанието на Блейн му действаше така, сякаш по тялото му пълзяха и го опипваха великански пръсти.

Блейн не благоволи да отговори.

— Ясно, не желаеш да отговориш на този въпрос. Тогава ще ти задам друг — защо веднага не каза, че те интересуват гатанки?

Отново нямаше отговор, но младежът вече беше проумял истината. Блейн обичаше гатанките, ето защо ги беше подложил на изпитание чрез гатанка. За щастие Сузана беше разрешила загадката, в противен случай сега двамата щяха да приличат на овъглени брикети.

— Блейн! — обади се младата жена, но той мълчеше. — Блейн, чуваш ли ме?

— ДА. КАЖЕТЕ МИ ОЩЕ ЕДНА ГАТАНКА.

— Кога вълната не е вълна? — попита Еди.

— КОГАТО Е ВЪЛНА. ТРЯБВА ДА ИЗМИСЛИТЕ НЕЩО ПО-ОРИГИНАЛНО, АКО ИСКАТЕ ДА ВИ ОТВЕДА НЯКЪДЕ. Е, ЩЕ ИЗМИСЛИТЕ ЛИ ПО-ИНТЕРЕСНИ ГАТАНКИ?

— Ще бъдем спасени, ако Роланд дойде тук — прошепна Сузана. — Не отричам, че гатанките в книгата на Джейк са хубави, но Стрелецът знае стотици, тъй като в детството си ги е изучавал… — В този миг тя осъзна, че не може да си представи Роланд като дете. — Ще ни закараш ли, Блейн?

— МОЖЕ БИ — беше отговорът, а Еди беше сигурен, че долови нотки на жестокост в механичния глас. — ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ЗАДЕЙСТВАШ МОЯТА ПОМПА, А ТЯ СЕ ЗАДВИЖВА ОТЗАД НАПРЕД.

— Какво искаш да кажеш? — попита младежът и се втренчи през решетките в блестящия му розов гръб. Ала Блейн не отговори нито на този, нито на следващите им въпроси. Оранжевите лампи продължиха да светят, но сякаш големият и малкият Блейн бяха заспали. Но мълчанието им не можеше да заблуди Еди. Знаеше, че Блейн е буден, дебне ги и подслушва разговорите им.