Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Мръсник! — Раненият изкрещя едновременно от изненада и от болка, а по ръката му потече кръв.
— Погледни кво направи! — изпищя Тили.
— Ама и вие сте едни баби! С всичко трябва да се справям сам! — извика исполинът и скочи на крака. Изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото разгневен. Гашър отскочи назад, като размахваше окървавения нож пред лицето му. Със свободната си ръка продължаваше да притиска забрадката си.
— Не ме докосвай! — извика задъхано. — Обичам те кат брат, Тики, ама ако не се дръпнеш, ще ти разпоря корема! Ще го направя, Бога ми!
— Едва ли — присмехулно процеди исполинът. Извади от ножницата своя кинжал, като здраво стисна костената дръжка. Погледите на всички присъстващи бяха приковани към двамата мъже.
Джейк пристъпи до „катедрата“ и протегна ръка към бутона, чрез който смяташе, че се отваря вратата.
Гашър се придвижваше към люка, притискайки гръб към стената; сменящата се светлина на неоновите лампи обагряше покритото му с язви лице в различни цветове: мъртвешкизелен, болезненочервен, жлъчножълт. Сега Тик Так стоеше под вентилационния отвор, от който надничаше Ко.
— Хвърли ножа, Гашър — спокойно каза исполинът. — Доволен съм от теб, защото изпълни заповедта ми и доведе момчето. Виновен е само Хутс и ще си получи заслуженото. А ти само ми покажи…
Джейк видя как животинчето се подготви за скок и разбра какво възнамеряваше да направи и кой го беше накарал.
— Ко, недей! — изкрещя.
Всички се обърнаха към него. В този момент зверчето се хвърли напред и изби решетката. Тик Так рязко се извърна, а Ко падна върху лицето му и заби нокти и зъби в плътта му.
32
Дори през двойната врата Роланд чу вика на момчето и сърцето му се сви. Зачака колелото да се завърти, но то не помръдваше. Затвори очи, съсредоточи се и се опита да внуши на Джейк да отвори вратата.
Не усети ответна реакция, изображенията бяха изчезнали. Връзката му с момчето, която от самото начало беше нестабилна, се беше прекъснала.
33
Тик Так политна назад, закрещя и започна да удря напосоки, опитвайки се да сграбчи съществото, което се беше вкопчило в лицето му. Усети как ноктите на зверчето изтръгнаха едното му око; нетърпима болка проблесна в мозъка му като факел, хвърлен в тъмен кладенец. Ала в този миг яростта го накара да забрави болката. Сграбчи животинчето, отскубна го от лицето си и го вдигна над главата си, възнамерявайки да го извие като парцал.
— Не! — изпищя Джейк. Забрави за бутона, който отваряше вратата, и сграбчи автомата, който висеше на облегалката на креслото.
Тили изкрещя, останалите се разбягаха. Момчето насочи към Тик Так старовремския германски автомат. Исполинът продължаваше да стиска животинчето, което се опитваше да се изтръгне от хватката му и да захапе дланите му. След миг нададе агонизиращ писък, който напомняше човешки стон.
— Пусни го, мръснико! — изкрещя Джейк и натисна спусъка.
Учудващо за самия него беше запазил хладнокръвие и беше съобразил, че трябва да се прицелва ниско. Грохотът на автомата сякаш разлюля малкото помещение, една от неоновите тръби се взриви и от нея изригнаха оранжеви искри. В плътно прилепналите панталони на Тик Так, на около три сантиметра над коляното зейна дупка и платът се напои с кръв. Исполинът смаяно зяпна; изражението му беше по-красноречиво от всякакви думи — очевидно се беше надявал да живее дълго и щастливо, като от време на време застрелва по някого, но не си беше представял, че сам ще се превърне в мишена. Или по-скоро бе предполагал, че ще стрелят по него, ала никога няма да го улучат. Изненадата му беше неподправена.
„Добре дошъл в истинския свят, мръснико“ — помисли си момчето.
Исполинът запокити зверчето на пода и сграбчи простреляния си крак. Копърхед хвана Джейк за гърлото, в този миг Ко се нахвърли върху него и захапа глезена му. Човекът с тесните копринени панталони изкрещя и отскочи, опитвайки да се отърве от зверчето, което се беше впило в крака му като пиявица. Джейк се извърна и видя, че Тик Так пълзи към него. Беше измъкнал кинжала от ножницата и го стискаше между зъбите си.
— Сбогом, Тики — промърмори момчето и отново натисна спусъка, ала не последва изстрел. Джейк нямаше време да прецени дали са се свършили патроните, или механизмът е заял. Заотстъпва, докато пътят му беше отрязан от „трона“ на великана. Преди да успее да го заобиколи, Тик Так го сграбчи за глезена, а другата му ръка се стрелна към дръжката на кинжала. Останките от лявото му око бяха прилепнали към страната му като желе; другото му око, втренчено в момчето, налудничаво проблясваше.