Пустош

Приведоха се, за да заобиколят обесен мъж, висящ на въже, прикрепено към решетката на климатичната инсталация на тавана, и шумно заслизаха по стоманена стълба, следвайки блестящата топка.

— Джейк! — извика Роланд, който внезапно си беше спомнил нещо. — Ти не натисна бутона за отваряне на херметическия люк, нали?

Момчето отрицателно поклати глава.

— Така си и помислих. Отворил ми е Блейн.

Спуснаха се по стълбата и затичаха по тесен коридор. В дъното му имаше друг херметически люк с надпис на Свещения език:

„ВХОД СТРОГО ЗАБРАНЕН“.

— Блейн ли говореше? — обади се момчето.

— Да.

— А чий беше другият гл…

— Ш-ш-т — прекъсна го Стрелецът.

Стоманеното кълбо увисна пред люка. Колелото се завъртя и херметическата врата се открехна. Роланд широко я отвори и двамата се озоваха в огромна подземна зала, която се простираше в три посоки. Беше изпълнена с безкрайни редици от командни табла и електронно оборудване. Повечето пултове още не работеха, но докато Роланд и Джейк смаяно се оглеждаха, по таблата запроблясваха лампички.

— Тик Так твърдеше, че тук има хиляди компютри — промълви момчето. — Струва ми се, че е бил прав. Боже мой, погледни!

Стрелецът не разбра за какво говори момчето, ето защо мълчаливо продължи да наблюдава как едно след друго „оживяваха“ командните пултове. От един изригнаха ярки искри, сетне лумна зеленикав пламък — архаичното устройство се беше повредило.

Ала повечето машини работеха безотказно. Стрелките на датчиците, които бяха бездействали в продължение на столетия, преминаха в зелените участъци на скалите. Завъртяха се гигантски алуминиеви цилиндри, които предаваха данните, съхранени в силициеви чипове, в банки за паметта, готови да приемат информацията, след като се бяха пробудили от вековния си сън. Проблеснаха осветени в зелено и червено цифрови индикатори, които отчитаха всичко — от средното налягане на водоносния земен слой в баронетството Уест Ривър до запасите от електроенергия в бездействащата атомна електроцентрала в басейна на река Сенд, започнаха да се включват висящите от тавана сферични лампи, от които бликна ярка светлина. От всички посоки се дочуваше басовото бучене на генератори и двигатели, събуждащи се след продължителен сън.

Няколко пъти Джейк залитна, очевидно силите му се изчерпваха. Роланд го взе на ръце и го понесе покрай машините, за чиито функции и предназначение изобщо нямаше представа. Ко го следваше по петите. Стоманеното кълбо отскочи вляво. От двете страни на прохода, по които вече се движеха, се издигаха хиляди телевизионни монитори, натрупани един върху друг като детски кубчета.

„Баща ми би изпаднал във възторг“ — помисли си момчето.

Някои участъци от огромните видеостени още не даваха признаци на живот, но повечето монитори вече бяха включени. Показваха хаоса, който цареше в града и в подземията. По улиците безцелно се щураха представители на Младите; очите им бяха разширени от ужас, устните им мърдаха беззвучно. Мнозина скачаха от високите етажи на зданията. Джейк потръпна, когато видя, че стотици са се събрали на моста и се хвърляха в реката. На други монитори се виждаха големи зали с редица легла, напомнящи спални помещения в казарма. Някои бяха обхванати от пламъци — обзетите от паника Беловласи незнайно защо сами подпалваха мебелите си.