Пустош

Джейк отвори уста (нямаше представа какво щеше да каже), в този миг се случи нещо невероятно — гласът на Стрелеца изпълни съзнанието му.

„Отвлечи вниманието им, Джейк, Ако виждаш бутон за отваряне на вратата, застани до него.“

Тик Так внимателно се взираше в него.

— Според мен току-що ти хрумна пешо, пиленце мое. Прав съм, нали? Никога не греша за такива неща. Хайде, сподели тайната със стария си приятел Тики.

С крайчеца на окото си момчето забеляза някакво движение. Не смееше да погледне към вентилационния отвор, докато Тик Так го наблюдаваше, но знаеше, че Ко се е върнал.

„Отвлечи вниманието им…“ Внезапно се досети какво да направи.

— Наистина ми хрумна нещо, но не беше свързано с компютрите, а с приятеля ми Гашър. И с неговия приятел Хутс.

— И таз хубава! — провикна се пиратът. — Какви ги дрънкаш, момче?

— Защо не кажеш на Тик Так кой ти даде паролата? А пък аз ще му подскажа къде криеш листчето, на което е написана.

Исполинът озадачено изгледа момчето, сетне Гашър.

— Ще ми обясниш ли за какво става дума?

— За нищо! — промърмори пиратът, но не издържа и гузно хвърли поглед към Хутс. Предупредих те, че малкият е голям инат…

— Съветвам те да погледнеш в забрадката му — настояваше момчето. — Ще откриеш листче, върху което е написана паролата. Накара ме да му я прочета, защото отгоре на всичко е и неграмотен.

Този път исполинът не беше обхванат от внезапен пристъп на ярост; лицето му потъмня постепенно, както потъмнява небето преди силна буря.

— Покажи какво криеш в кърпата си, Гашър — промълви той. — Позволи на стария си приятел да погледне дори с едно оченце.

— Проклетото хлапе лъже! — изкрещя пиратът, притисна с длани кърпата и отстъпи към стената. Точно над него в мрака проблясваха златистите очи на Ко. — Само му погледни физиономията и ще разбереш, че лъже, което хич не ме учудва — всички хлапета са лъжци.

Тик Так извърна поглед към Хутс, който беше пребледнял като мъртвец, и му заговори с тихия си, ужасяващ глас:

— Какво ще кажеш за свое оправдание? Знам, че с Гашър сте стари приятели, известно ми е, че имаш мозък като на кокошка, но си мислех, че е невъзможно да си толкова глупав, та да запишеш паролата, осигуряваща достъп към вътрешните помещения. Но май съм сгрешил, а?

— Ами… аз… аз само си помислих…

— Млъкни! — извика Гашър и изгледа момчето с нескривана омраза. — Ще те убия, гадино, почакай и ще видиш!

— Свали кърпата — промълви Тик Так.

Момчето пристъпи към „катедрата“ с бутоните.

— Няма! — Пиратът отново притисна с длани кърпата, сякаш се страхуваше, че тя всеки миг ще полети.

— Да пукна, ако я сваля!

— Брендън, помогни му — нареди исполинът.

Човекът понечи да изпълни заповедта. Движенията на Гашър не бяха бързи като на Тик Так, но все пак той реагира мълниеносно: наведе се, измъкна от ботуша си нож и го заби в ръката на Брендън.