Пустош

Роланд се замисли и първото, което му хрумна, беше любимата загадка на Кътбърг.

— Какво е по-добро от боговете и по-отвратително от дъха на болен старец? Мъртъвците се хранят с него, ако живите го ядат, чака ги бавна смърт.

Настъпи тишина. Джейк скри лицето си в козината на Ко, опитвайки да се скрие от миризмата на горяща човешка плът.

— ВНИМАВАЙ, СТРЕЛЕЦО! — Гласчето беше едва чуто, напомняше слаб повей на вятъра през най-горещия летен ден. Гласът на Блейн се разнасяше от всички високоговорители, но този идваше от устройството, което беше точно над тях. — ВНИМАВАЙ, ДЖЕЙК ОТ НЮ ЙОРК. ДВИЖЕТЕ СЕ БАВНО И БЪДЕТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДПАЗЛИВИ

Момчето погледна спътника си — очите му бяха разширени от смайване. Роланд едва забележимо поклати глава и вдигна пръст, сякаш искаше да почеше носа си, но едновременно притисна пръст към устните си. Джейк се досети, че Стрелецът му подсказва да запази мълчание.

— ХУБАВА ГАТАНКА — най-сетне заяви Блейн. Изглеждаше искрено възхитен. — ОТГОВОРЪТ Е „НИЩО“, НАЛИ?

— Да — отвърна Роланд. — Много си умен.

Когато гласът отново заговори, Стрелецът долови същото, което беше забелязал и Еди: ненаситност.

— КАЖИ МИ ОЩЕ ЕДНА. Роланд дълбоко си пое въздух.

— След малко.

— НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЕ МИ ОТКАЗВАШ, СИНЕ НА СТИВЪН, ЗАЩОТО ТОВА СЪЩО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕУЧТИВО.

— Заведи ни при нашите приятели и ни помогни да се измъкнем от Луд. След това може би ще ни остане време за гатанки.

— МОГА ДА ВИ УБИЯ НА МЯСТО. — Този път гласът беше студен като зимен вятър.

— Сигурен съм — отговори Роланд. — Но тогава не ще има кой да ти задава гатанки.

— ГОЛЯМА РАБОТА! ЩЕ ВЗЕМА КНИГАТА НА МОМЧЕТО!

— Да крадеш е много по-лошо, отколкото да прекъсваш събеседника си — отбеляза Роланд. Говореше спокойно, но с осакатената си дясна ръка здраво стискаше рамото на Джейк. Момчето погледна към високоговорителите и заяви:

— Не забравяй, че в книгата липсват отговорите на гатанките. Някой е откъснал последните страници. — В пристъп на вдъхновение той докосна челото си. — Всички отговори са тук.

— ЗАПОМНЕТЕ, ЧЕ НИКОЙ НЕ ОБИЧА ХИТРЕЦИТЕ — обади се Блейн. Последва нова експлозия, този път по-силна и по-наблизо. Взривната вълна изтръгна една от вентилационните решетки, която прелетя през кухнята като снаряд. След секунда на вратата, която водеше към подземния свят на Беловласите, застанаха двама мъже и една жена. Стрелецът насочи револвера си към тях, но го отпусна, когато непознатите, без дори да погледнат към него и момчето, тичешком прекосиха помещението и изчезнаха в мрака на шахтата. Приличаха на животни, които бягат от горски пожар.

Една от стоманените плоскости на тавана се отмести, зад нея цареше непрогледна тъмнина. В отвора проблесна нещо сребристо, след няколко секунди се появи стоманено кълбо с диаметър около трийсет сантиметра и увисна във въздуха.

— СЛЕДВАЙТЕ ГО — лаконично нареди Блейн.