Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Младата жена поклати глава в знак, че не знае. Воят на сирената беше ужасяващ, но това беше само част от проблема; звукът бе толкова силен, че заплашваше да спука тъпанчетата им. Все едно чуваха клаксон на огромен камион, но стократно усилен.
В този момент оранжевите лампи запулсираха. Когато застана до количката, Еди забеляза, че бутоните „КОМАНДА“ и „ВХОД“ бяха обагрени в червено и ту светваха, ту угасваха като намигащи очи.
— Блейн, какво става? — извика младежът. Огледа се, но видя само лудо подскачащи сенки. — Това твое дело ли е?
Не последва отговор, но се разнесе ужасяващ метален смях, напомнящ на Еди за механичния клоун, който стоеше пред къщичката на ужасите на Кони Айлънд.
— Блейн, престани! — изкрещя Сузана. — Как да отговоря на загадката ти, когато около нас оглушително вият сирени?
Смехът секна така внезапно, както беше избухнал, но Блейн мълчеше. А може би беше отговорил: зад решетката, която ги отделяше от перона, по команда на биполярните компютри, които Тик Так мечтаеше да използва, се включиха огромни двигатели, захранвани от мощни турбини. За пръв път от десет години Блейн беше буден и се подготвяше да потегли на път.
36
Сирените, чието първоначално предназначение е било да предупреждават жителите на Луд за предстоящо въздушно нападение (и които дори не бяха изпробвани почти цяло хилядолетие), обгърнаха града с покривало от звуци. Всички лампи, които още работеха, се включиха и запулсираха в такт с пронизителния вой. Младите, които обитаваха жилищата, и Беловласите, живеещи в подземията, бяха убедени, че е дошъл краят, от който винаги се бяха страхували. Беловласите решиха, че е настъпила фатална повреда в машините. Младите, които бяха убедени, че призраците, скрити в подземните машини някой ден ще възкръснат и ще отмъстят на живите, вероятно по-правилно тълкуваха случващото се.
Разбира се, в архаичните компютри, намиращи се в подземията, се бяха съхранили останки от разум. Те напомняха на човек, който е започнал да губи ума си под въздействието на външни фактори. В продължение на осемстотин години компютърното чудовище беше запазило в паметта си своята чужда на хората логика; навярно щеше да я съхранява още осемстотин години, ако не се бяха появили Роланд и приятелите му. Ала този mens non corpus — безтелесен разум — с всяка изминала година беше обезумявал все повече; дори в периодите на все по-продължителен сън той виждаше сънища, които с промяната на света ставаха все по-ненормални. Сега, въпреки че невероятните устройства, обслужващи Лъчите, бяха позагубили предишната си мощ, безумният, нечовешки разум се беше пробудил сред руините и се подготвяше за поредната разходка из владенията на мъртъвците.
Или казано с други думи, Блейн се подготвяше да напусне Додж.
37
Роланд, който беше коленичил до момчето, дочу зад себе си стъпки и се обърна, като едновременно вдигна револвера си. Тили, чието жълтеникаво лице изразяваше объркване и благоговеен страх, вдигна ръце и изкрещя:
— Не ме убивай! Моля те, не ме убивай!
— Тогава бягай — сопна й се Стрелецът, а когато тя понечи да затича, я удари по крака с ръкохватката на револвера. — Мини през вратата, през която влязох. И ако още веднъж се срещнем, ще бъда последното, което ще видиш. А сега се махай от очите ми!
Жената изчезна сред подскачащите сенки.
Роланд прилепи ухо към гърдите на момчето и притисна длан към другото си ухо, за да заглуши воя на сирените. Сърцето на Джейк биеше бавно, но силно. Стрелецът хвана момчето под мишниците, в този момент то отвори очи и дрезгаво прошепна:
— Този път не ме остави да падна.
— Не. Никога повече няма да те изоставя в беда. А сега замълчи и се опитай да си отдъхнеш.
— Къде е Ко?
— Ко! — излая животинчето. — Ко!
Брендън му беше нанесъл няколко удара с нож, но нито една рана не изглеждаше смъртоносна, нито дори сериозна. Очевидно животинчето изпитваше болка, но също така беше ясно, че е полудяло от радост. Взираше се в момчето с блеснали очи, изплезило дългия си розов език, после извика с хрипливия си глас:
— Ейк! Ейк!
Джейк се разплака и протегна ръце. Накуцвайки, Ко се приближи и му позволи за миг да го притисне в прегръдките си.
Роланд се изправи и се огледа, като обърна особено внимание на вратата, намираща се противоположно на херметическия люк. Направило му беше впечатление, че двамата, които бе застрелял в гръб, както и жената, се опитваха да излязат оттам. Грабна Джейк на ръце и се отправи към тясната врата; Ко вървеше по петите му. Той отмести с крак трупа на един от Беловласите, наведе се и мина през вратата. Озова се в помещение, което явно беше кухня, но повече приличаше на кочина въпреки вградените електроуреди и стоманените стени. Очевидно Беловласите изпитваха презрение към домакинската работа.